Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
София, 07.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 872 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 280 на Видински окръжен съд от 06.12.2007 година по гр.д. № 484/2007 година е оставено в сила решение на Видински районен съд от 25.06.2007 година по гр.д. № 658/2007 г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, предявен от М. Й. С. от гр. В. против К. П. Н. и Ц. С. И., двамата от с. Б., Видинска област за унищожаване на покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ апартамент № 6, бл. 25, ж.к. “Х”, гр. В., обективирана в нот. акт № 1* том ІІІ, рег. № 3* н.д. № 517/2006 г. на Нотариус с рег. № 488 по регистъра на Нотариалната камара.
Касационна жалба против решението на Видински окръжен съд е постъпила от М. Й. С. (починал на 16.02.2008 г. в хода на касационното производство и заместен от наследника му по закон Р. М. Д. при условията на чл. 120 ГПК (отм.) с оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) и чл. 189, ал.1 ГПК (отм.), съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост; не е изложил мотиви за фактическите си констатации; тълкувал е превратно показанията на разпитаните по делото свидетели и е формирал неправилни изводи за неоснователност на предявената претенция, без да съобрази доказателствата, сочещи че приобретателят по сделката двукратно е изразил съгласие за развалянето и, както и доказателствата, че полаганите грижи за прехвърлителя са били преустановени след сключване на договора за продажба.
Ответниците по касационната жалба К. П. Н. и Ц. С. И. не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира следното:
С искова молба от 19.03.2007 г., ищецът М е предявил против ответниците К. П. Н. и Ц. С. И. иск за унищожаване на покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ апартамент № 6, бл. 25, ж.к. “Х”, гр. В., обективирана в нот. акт № 171 от 06.11.2006 г. Поддържа се, че при изповядане на сделката, ищецът прехвърлител не е могъл и да изрази валидно воля пред нотариус поради състояние на неспособност да разбира и да ръководи действията си.
С решение № 280 от 06.12.2007 година по гр.д. № 484/2007 година, Видински окръжен съд е отхвърлил предявеният иск, квалифицирайки ги с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В решението е приeто за установено, че с договор от 06.11.2006 година, сключен в нотариална форма, ищецът М е продал на ответника К. П. Н. (към този момент в граждански брак с ответницата Ц. С. И.) собственият си апартамент, находящ се в гр. В., ж.к. “Х”, бл. 25 срещу сумата 8130 лева при запазено от прехвърлителя пожизнено право на ползване на имота. Приел е, че към момента на извършване на атакуваната прехвърлителна сделка, прехвърлителят е бил дееспособен; че не установено да е страдал от слабоумие или душевна болест; че е могъл да се грижи за своите работи, поради което няма основание за унищожаване на изявлението му за прехвърляне на собствеността върху имота срещу определената в договора цена.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, постановен при спазване на съдопроизводствените правила.
Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал правилни изводи относно правно значимите обстоятелства. Правилен, в съответствие с доказателствата по делото е изводът, че не е установено прехвърлителят да е страдал от слабоумие или душевна болест към момента на изповядане на процесната сделка. Представеното по делото медицинско удостоверение от 27.02.2007 г., издадено от ЕТ “А” касае констатация за здравословното състояние на прехвърлителя за период последващ процесната сделка – констатации, които не са дали основание за поставяне на лицето под запрещение, нито могат да обусловят извод за наличие на заболяване, лишаващо прехвърлителя от възможността да се грижи за собствените си работи към момента на сключване на процесния договор. Такъв извод не може да бъде изведен и от показанията на разпитаните по делото свидетели К. П. и Й. К. , които установяват, че прехвърлителят е бил със съзнанието, че е прехвърлил имота си на ответниците срещу задължение за издръжка и гледане; че е бил разочарован от поведението им след сделката, както и че преди подписване на договора за покупко-продажба ответникът К. Н. е посещавал често домът на ищеца, носейки му храна и алкохол – факти, относими към претенция за унищожаване на сделка поради грешка или измама, но не и към предявения иск с правно основание чл. 31 ЗЗД. Обстоятелството дали страните по сделката са употребявали алкохол в период преди сключването и (което не е установено по делото по безсъмнен начин) не обуславя извод, че при подписване на договора пред нотариус прехвърлителят е бил в алкохолно опиянение или тежка интоксикация, изключващи формиране на воля, което би сочело за нищожност поради липса на съгласие (чл. 26, ал.2 ЗЗД), но не и извод за слабоумие или душевна болест. Правно ирелевантни към спорното право са и обстоятелствата дали и кога е платена цената на имота и дали между страните по сделката е имало последващо съгласие за развалянето и – предмет на делото е претенция за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради това, че при изповядане на сделката, ищецът прехвърлител не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си, каквито факти не са установени по делото, поради което така предявеният иск е неоснователен, както правилно е прието в обжалваното въззивно решение.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВА В СИЛА решение № 280 на Видински окръжен съд от 06.12.2007 година по гр.д. № 484/2007 година.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: