Р Е Ш Е Н И Е
№ 803
София, 21.12. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 5312/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд с определение № 440 от 07.05.2009г по настоящето гр.д. № 5312/2008г по описа на пето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 19 май 2008г по гр.д. № 588/2007г в частта в която е отменено решението на Айтоския районен съд от 23.12.2004г по гр.д. № 257/2004г и е постановено ново решение с отхвърляне искът за предаване владението върху 27 кв.м. площ,представляваща част от УПИ *кв.255 по регулационния план на гр. А.,която част била застроена с масивен павилион за закуски и защрихована с кафяв цвят на скицата на вещото лице инж. С.
Основанието на което е допуснато касационното обжалване е чл.280 ал.1 т.2 ГПК-решен съществен материално правен въпрос- какъв е статута на застроеният върху държавна земя- публична държавна собственост, павилион от 27 кв.м.- в противоречие на практиката на съдилищата- приложени 24 бр. решения на ВАС.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация ,обуславящи правилността на постановеното от Бургаския окръжен съд,решение,прие следното:
Бургаският окръжен съд с решението си от 31.10.2005г по гр.д. № 194/2005г приел за установено по отношение на „Р„ АД гр. С.,че Националната к. „Ж„ София е собственик на застроен със павилион за закуски и с ресторант „Ч” терен от 224 кв.м.,представляващи част от УПИ *кв.255 по плана на гр. А. и отхвърлил искането за предаване владението върху горния имот. Приел,че ответникът-„Р„ АД гр. С. бил собственик на сградите и че на това основание имал право да ползва и „терена ,който ги обслужва”.
По жалба на НК „Ж„ София Върховният касационен съд,тричленен състав на пето гражданско отделение с решение № 436 от 23.07.2007г по гр.д. № 307/2006г отменил решението на Бургаския окръжен съд в частта в която бил отхвърлен искът за предаване на фактическата власт върху имота,представляващ терен от 224 кв.м.,включени в УПИ *кв.225 по плана на гр. А. и дал указания да се изследва статута на постройките върху него-павилион за закуски и ресторант „Ч”.
Бургаският окръжен съд при новото разглеждане на делото в отменената част с решението си от 19.05.2008г по гр.д. № 588/2007г отменил решението на Айтоския районен съд от 23.12.2004г по гр.д. № 257/2004г и отхвърлил искът,предявен от НК „Ж” гр. С. срещу„Р„ АД гр. С. за предаване владението върху 27 кв.м. площ от терена застроен с павилион за закуски,защрихован със кафяв цвят на скицата на вещото лице С. Захариева.
В останалата част оставил в сила първоинстанционното решение-в частта в която ответникът„Р„ АД гр. С. са били осъдени да предадат на ищеца НК „Ж” владението върху 197 кв.м. площ,включена в УПИ *кв.255 по регулационния план на гр. А.,застроена с полумасивната част от павилиона за закуски и ресторант тип „Ч”.
Бургаският окръжен съд е приел,че павилиона със застроена площ от 27 кв.м.,застроен през 1963г представлявал масивна постройка съгласно заключението на вещото лице и не бил временна сграда,какъвто характер имала останалата част до 84 кв.м. от същия павилион. Поради това този павилион представлявал самостоятелен обект на правото на собственост,” включващ и правото да се ползва съответната площ земя предназначена за изграждането й”.
В тази част-в частта в която съдът отхвърлил искът за предаване владението върху павилиона със застроена площ от 27 кв.м. Върховният касационен съд е допуснал касационна обжалване на въззивното решение.
От данните по делото е било установено,че през 1963г действително върху държавна земя имаща сега статут на държавна публична собственост, е бил построен павилион за закуски. На стр.128 по гр.д. № 257/2003г на Айтоския районен съд е приложен препис от протокол за въвеждане и действие на павилион за закуски-гара Айтос-акт обр.16 с инвеститор „СП „Р” и в него е отразено че строителството е започнало на 1.11.1963г и е завършено към 30.11.1963г с изразходвани средства в размер на 6 877.00 лева. Обектът,според посочения документ, е трябвало да бъде пуснат в експлоатация на 1.12.1963г. Приложени са и две писма до БНБ клон гр. Б. в които се говори за направени постъпки за отпускане на заем „ за направа на зидан павилион на гара А. ” от 1 март 1963г и за продължаване срока за завършване и пускане обекта в експлоатация до 15декември 1963г-т.е. имало е данни за строеж на „зидан павилион”.. и това е дало основание вещото лице инж. Ч в заключението си от 07.11.2007г,дадено пред Бургаския окръжен съд по гр.д. № 588/2007г-л.16-да заключи че павилиона в рамките на 27 кв.м. е масивен-„масивна част”,че е построен законно и че няма временен характер.
Следващият въпрос,който е стоял за разрешаване,е бил въпросът за това при образуване на държавното предприятие-поделението „Р” в ЕООД с Разпореждане на Министерския съвет № 54 от 6.6.1994г-вж. приложението на л.100- дали в неговите активи е преминал и въпросния павилион,след като в т.4 изрично е било посочено,че „ Дружеството поема активите и пасивите на поделение „Р” на фирма „Български държавни железници” към 31.12.1993г. В актовете за държавна собственост,съставени същата година-1993г с номера 1837 и 1838,приложени на л.20 и л.21 по гр.д. № 257/2003г на Районния съд в гр. А. има отбелязвания,че имотът бил предоставен в оперативно управление на БДЖ „Р”. На л.49 е приложено извлечение от сметка от 1991г на СП „Р” Бургас,в която е посочен павилион за захарни изделия А. с оценка 4 970 с 2% облагане с данък- 9.94 лева. Или,това е означавало,че към активите по сметката на СП „Р” се е водел е въпросния павилион,а това е било преди 31.12.1993г. След като не е имало други доказателства,че павилиона е бил заведен в активите на другите поделения на БДЖ и в частност на „Ж” към тази дата, той е оставал да се води в баланса на същото поделение,образувано на ЕООД с наименованието „Р” и след това преобразувано с решение на Софийския градски съд от 30.03.2001г по ф.д. № 15679/94г в Еднолично акционерно дружество и през 2002г-в Акционерно дружество „Р”..
С преобразуването в еднолично търговско дружество, тъй като е било изцяло с държавно имущество,това имущество което му е било предоставено за стопанисване и управление /а че именно „Р” са стопанисвали въпросният павилион се установява от писмените доказателства за плащане на данъци/ с акта за преобразуването е преминала и собствеността върху павилиона върху „Р” ЕАД респ. АД.
При разрешаването на спора,чия собственост е павилиона с 27 кв.м. застроена площ въззивният Бургаски окръжен съд е отчел обстоятелството,че с решението на Бургаския окръжен съд от 31.10.2005г по гр.д. № 194/2005г е било прието,че щом е имало постройка върху държавна публична собственост,тази постройка е следвала режима на земята и че спорът между страните е останал висящ само досежно предаване владението върху терена под постройката в какъвто смисъл са били и отменителните указания на ВКС,дадени в решение № 436/2007г по гр.д. № 307/2006г.
Същественият въпрос по делото- кои са критериите за определяне статута на една постройка като временна и дали ако постройката е с постоянно предназначение собственикът й има права на суперфициален собственик на земята под нея,е решен правилно от Бургаския окръжен съд.
Правилно е прието,че Националната к. „Ж” гр. С. не е можела да иска предаване владението от ответника „РСВ” АД,тъй като ответникът е бил в имота на правно основание- като суперфициарен собственик, който е можел да се ползва и от земята около постройката доколкото това е необходимо за нейното използване според предназначението й.
Вярно е че постройката се е намирала извън сервитута от 6 метра,но в прилежащ терен към железен път и попадащ в парцела отреден за ж.п.гара и за това земята под него е попадала в определението „железопътна инфраструктура” по Закона за железопътния транспорт. Самият павилион обаче не е елемент от т.н. „железопътна инфраструктура”,защото не е включен изрично в изброяването на обектите посочено в пар.1 ДР на ЗЖТ и не е бил свързан с управлението на движението на влаковете и на другите технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и безопасността на движението. Освен това теренът върху който е бил построен павилиона за кафе не е терен върху който има разположени технически средства за осигуряване безопасността на движението. И всичко това го изключва от специалния режим на ползване по чл.3 ал.1 ЗЖТ. И в зависимост от това,че върху парцела отреден за ж.п. гара е имало изградени обекти на железопътната инфраструктура ,земята върху която е изграден павилиона има статут също на публична държавна собственост съгласно чл.3 ЗЖТ. Ползването на тази земя пак съгласно чл.3 ал.1 ЗЖТ е допустимо не само от Националната к. „Ж” но и от други субекти- търговци.. В конкретния случай ответното Акционерно дружество „Р” макар че не е получило концесия при условията е реда на Закона за концесиите, е имало и има право да ползва земята под павилиона и земята около него,защото е собственик на масивно построеният павилион при условията на чл.64 ЗС.
В този смисъл разрешението дадено от Бургаския окръжен съд е съобразено със закона. Процесният павилион няма статут на временна постройка по смисъла на отменения чл.120 ППЗТСУ и за това правилно искът за предаване владението върху терен застроен с масивна 27 кв.м. постройка-павилион за закуски,е бил отхвърлен.
Цитираните и приложени към изложението по допустимост 23 бр. решения на ВАС се отнасят основно за статута на временните постройки по чл.120 ППЗТСУ /отм/ и имат значение за обжалване на актовете на администрацията. Тази практика не е приложима към конкретния случай и както се посочи по-горе-правилното тълкуване и приложение на закона се изразява в това,че ако върху земя включена в железопътната инфраструктура и за това е публична държавна собственост има постройки частна собственост, допустимо е ползването й при условията на чл.64 ЗС ,щом предназначението на съществуващите постройки е било да обслужват обектите и е било за нуждите на железопътната инфраструктура. Защото, „ Железопътната инфраструктура се стопанисва и управлява съобразно предназначението й за нуждите, за които е предоставена.”Исковете за предаване на владението на терена върху който са изградени следва да се отхвърлят.
Решението на Бургаския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт в обжалваната му част и за това следва да остане в сила.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд от 19 май 2008г по гр.д. № 588/2007г в частта в която е отхвърлен искът,предявен от Националната к. „Ж” гр. С. срещу „Р” АД гр. С. за предаване владението върху терен с площ от 27 кв.м.-част от УПИ *за ж.х.п гара от кв.255 по плана на гр. А.,застроен с масивната част на павилион за закуски,защрихована в кафява на скицата на вещото лице инж. С,неразделна част на постановеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: