Р Е Ш Е Н И Е
№ 911/09
София, 19.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 3679/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на 4-то гр.отд. по настоящето гр.д. № 3679/2008г с определение № 595/23.06.2009г е допуснал на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 14 април 2008г по гр.д. № 3263/2006г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 13.06.2006г по гр.д. № 1187/2006г и е постановено ново решение. С него Софийският градски съд признал за незаконно уволнението и отменил заповед № РД-22/9 от 12.12.2005г на изпълнителния директор на „П” А. гр. С. с която било наложено на С. Г. Х. наказание „”дисциплинарно уволнение”,възстановил го на заеманата от преди уволнението длъжност „регионален мениджър в регион Пловдив в „П” А. и му присъдил обезщетение за времето през което бил без работа в размер на 3 553.01 лева.
В касационната жалба се твърди,че решението на Софийския градски съд в обжалваната част било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила,както и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка съгласно чл.290 ал.2 ГПК на посочените в касационната жалба основания,прие следното:
Със заповед № Р* от 12.12.2005г на изпълнителния директор на „П” А. гр. С. на С. Г. Х. е било наложено наказания „уволнение” от длъжността която заемал „регионален мениджър” за това, че за времето от 17.08.2005г до 18.10.2005г не бил осъществил ефективен контрол върху дейността на 16 търговски обекти ,който контрол изисквал проверка „готовност за работа” най-малко два пъти в месеца и проверка на точността на бензинколонките поне един път в месеца. Той не осъществил непосредствен контрол върху дейността на търговските обекти, като за времето от 12.10.2005г до 18.10.2005г в търговски обект № 5* и 5115 били открити множество данъчни фактури,които били издадени и непредадени на клиентите. Били открити множество касови бележки за извършени продажби на стоки в обектите с номера 5107, 5112, 5113 и др. които не били предадени на клиентите и не били унищожени съгласно изискванията на заповед № Р* от 23.01.2003г на директора на „П” АД. Обектите не били в изряден външен вид- 5107,5112,5114,5115-паяжини по тавана,мръсни стелажи за продажба на стоки,непочистени съоръжения за продажба на гориво,непочистени санитарни помещения. Служителят не бил проверявало „Книга за метрологичния контрол на обекта”,не се водела редовно книгата с график и подпис на служителите за почистване на тоалетните. Не следял за носенето на фирмено облекло от служителите, подписвал протокол за измерване точността на бензинколонките без да присъства при извършване на замерването.. В някои обекти-514,5134,5136- имало поставено неактуално работно време или поставено такова работно време,което въвеждало в заблуждение клиентите.
Софийският градски съд с решението си от 14 април 2008г по гр.д. № 3263/2006г приел,че само нарушенията по т.1 били доказани ,а останалите-като недоказани следвало да обосноват извода,че работодателят нарушил разпоредбите на чл.189 ал.1 КТ и че тежестта на нарушението не съответствала на наложеното наказание.
От приложената заповед № 22/7 от 10.10.2005г-л.49 по гр.д. № 3263/06 СГС е било установено,че на основание чл.186 във вр. с чл.187 т.3 и т.10 и чл.188 т.2 КТ С. Г. Х. е бил наказан с дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” за това че за времето от 01.01.2005г до 23.08.2005г при извършената проверка били констатирани,нарушенията,пренесени и в следващата заповед в която е било наложено наказанието „уволнение”А в нея нарушенията са били за извършената проверка за времето от 17.08.2005г до 18.10.2005г ,или се застъпва периода от 17 август 23 август 2005г за нарушенията,за които жалбоподателят е бил наказван два пъти-веднъж с” предупреждение” и втори път с” уволнение”.
Върховният касационен съд приема,че констатираните нарушения са били доказани и че те са съответствали на наложеното най-тежко наказание „уволнение”,с което въззивният Софийски градски съд не се съобразил, а приетото е било в противоречие и с практиката на ВКС-Р № 525 от 09.05.200г 3 Г. О. според което „…. Тежестта на дисциплинарното нарушение се преценява с оглед критериите по чл.189 ал.1 КТ”-т.е. вземат се предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Не се е съобразил с Р № 2*/от 06.01.2006г по гр.д № 1633/2003г ВКС ,3 ГО. Според което „При определяне на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ следва да се имат предвид и голямата обществена значимост на професията, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, което би могло да доведе до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното”.
А в Определение № 26 от 22.01.2009г тричленен състав на ВКС 4-то гр.отд. по гр.д. № 3546/2008г обосновавайки крайния си извод за закоността на наложеното наказание „уволнение” е подчертал: „Несъмнено установено е, че ищецът не е осъществил включеният в трудовите му задължения на капитан на кораба контрол относно подчинените му длъжностни лица за изпълнение на задълженията им по техническата и битова поддръжка на плавателния съд, че това негово бездействие е могло да доведе до значителни вредни последици за кораба и екипажа, обуславящо извод, че допуснатото по този начин нарушение е тежко, и че е спазено от работодателя предвиденото в чл. 193, ал. 1 от КТ изискване за приемане на писмени обяснения от служителя преди налагането на наказанието.”
Върховният касационен съд счита,че издадената заповед за налагане наказанието „ дисциплинарно уволнение” е била съобразена с тежестта на извършените нарушения от страна на ищеца С. Г. Х. и че при уволнението е била спазена процедурата по чл.193 КТ.. Било е установено системното нарушение неизпълнение на възложената работа и на другите трудови задължения-визираните нарушения по чл.187 т.3 и т.10 КТ и че не са били налице основанията за приемане,че били налице основанията по чл.190 ал.2 КТ че” За едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание,защото по първата заповед констатираните нарушения са били за един по-продължителен период от време за около 8 месеци и застъпването по втората заповед е било само за 5-6 дни. По втората заповед констатираните нарушения са били също за период около 2 месеца.
Или фактическата обстановка по делото е била изяснена,от представените писмени доказателства,а така също и от свидетелските показания на М. Д. Д. ,разпитан от Софийския районен съд според които имало системно неизмерване наличността на горивата в търговските обекти и това водело до констатиране на големи липси ,до ощетяване на клиентите и на самата фирма. Допуснатите нарушения са били констатирани именно от този свидетел, тъй като той е бил пряк ръководител на регионалния мениджър и това не е означавало „заинтересованост” в неговите показания.. За системно допусканите нарушения от страна на ищеца е било докладвано и в Управителния съвет на фирмата,и на нейния главен директор св. И на изпълнителния директор,били са докладвани на оперативка и дори е имало организирана „среща с Х. ,на която той не дойде и за това тази среща не се проведе”-св. Костадинов. В този смисъл са били и показанията на свидетеля Р на свидетеля А,който е обобщил : „Всяко едно нарушение на МОЛ може да се изтълкува че е било поради занижен контрол”-говорел е за „обекти със сериозни нарушения- данни за злоупотреби,а това са липси които се срещат в голяма част от обектите,” за трудова дисциплина за неописване в присъствената книга и пр.”
Софийският градски съд неправилно е приложил закона и е постановил един необоснован съдебен акт,който Върховният касационен съд отменява. Приетото от Софийския градски съд становище,че при покриването на 5-6 дни за извършени проверки за работата на едно длъжностно лице при наличието на продължителен период от време от около 7-9 месеци за такава проверка това е основание да се приеме,че за едно и също нарушение не могат да се налагат две различни наказания,е в противоречие на съществуващата съдебна практика,че решаващият съд вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.. Правилно е становището изразено в цитираните по-горе решения в смисъл,че системните нарушения на трудовата дисциплина,водещи до „до значителни вредни последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното”,обуславят налагането на дисциплинаарното наказание „уволнение”.
Решението на Софийския градски съд следва да се отмени и ВКС –да постанови ново решение с отхвърляне на исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1, т2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 14 април 2008г по гр.д. № 3263/2006г с изключение частта с която е оставено в сила решението на Софийския районен съд от13.06.2006г по гр.д. № 1187/2006г отхвърлящо искът на С. Г. Х. срещу „П” А. за заплащане на сумата 954.65 лева-претендирано обезщетение за неспазен срок за предизвестие
И в отменената част,вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от С. Г. Х. срещу „П” А. гр. С. за признаване за незаконно уволнението му от длъжността „регионален мениджър” и за отменяване на заповед № РД-22-/-9 от 12.12.2005г на изпълнителния директор на „П” А. гр. С. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ,
за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „регионален мениджър”в регион гр. П. с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ и
за присъждане на сумата 3 553.01 лева, представляващи претендирано обезщетение за времето през което бил останал без работа поради уволнението-иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ.
ОСЪЖДА С. Г. Х. да заплати на „П„ А. гр. С. направените пред ВКС,разноски в размер на 30 /тридесет / лева.
Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: