Р Е Ш Е Н И Е
№ 585
София, 16.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 10 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1791/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК/отм/.
Църковното н. „С” гр. Х. кв. Болярово е обжалвало решението на Хасковския окръжен съд от 28.01.2008г по гр.д. № 512/2007г с което е оставено в сила решението на Хасковския районен съд от 22.02.2002г по гр.д. № 1012/2005г. С това решение съдът отхвърлил ревандикационните искове предявени от Ц. н. „С” срещу О. Х. и Е. „Д„от с. С. за предаване владението върху дворно място от 2 600 кв.м.,представляващо УПИ *за парк от кв. 13 по плана на кв. Болярово.
В касационната жалба се твърди,че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правил и на материалния закон-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Оплакванията са неоснователни.
Разглеждайки спора по същество с направата на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства ,Хасковският окръжен съд не е допуснал нарушения нито на съществени съдопроизводствени правила,нито на материалния закон. Той е приложил точно правната норма и е стигнал до обоснования краен извод,че исковете като недоказани е следвало да се отхвърлят.
Хасковският окръжен съд правилно е приел,че сам по себе си нотариалният акт № 96 издаден по реда на обстоятелствената проверка от Хасковския народен съд през 1958г,не може да легитимира титуляра-Ц. н. п. църквата „С” с. Б. като собственик освен на парцел **** от кв.13 по регулационния план на к. Болярово гр. Х.,но и за собственик на парцел ****за парк кв.13 кв. Болярово.
По делото е било установено,че по първия регулационен план на село Б.,одобрен със заповед № 3201/1931г заснетият имот с пл. № 1* бил отреден за три парцели: парцел **** за църква, парцел ****за кооперация и парцел **** за градина. Вещото лице инж. Д в писменото си заключение от 14.10.2005г,приложено на л.50 по гр.д. № 1012/2005г на Хасковския районен съд е докладвало че към плана по разписния лист като собственици са били записани „Черковен двор-парцел **** в кв.26, Кооперация-парцел **** в кв.26”. Не е имало специално записване за парцел ****,което е показвало,че още тогава тази част от имота не е било считана за собственост на църквата-т.е. тя не е имала собственик,както е приел и Хасковския окръжен съд.
Не е имало и данни за отчуждаване на имот от църквата,но ако е било така,съгласно благоустройствените разпоредби и по-късно съгласно чл.47 от Закона за благоустройство на населените места-Д. В. Бр.117 от 13.05.1941г „Недвижимите имоти, отредени съгласно уличнорегулационния план за мероприятията на общината, държавата и обществените (автономни) учреждения
(чл. 56 и 108), както и недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационния план, се считат отчуждени по силата на самия регулационен план”.
Хасковският окръжен съд е проследил законодателната уредба на тези случаи-отреден за благоустройствено мероприятие недвижим имот за градина,- какъв правен статут има и към настоящия момент и законосъобразно е приел,че каквито и действия да са били предприемани по отношение на него-свидетелските показания са били само за отдаване под наем за обработка на части от него от Ц. н. , този недвижим имот не е можел да бъде придобит по давност. Показанията на разпитаните по делото свидетели са били най-общи и са установявали ползване на дворното място действително от църковното н. по времето на различни свещеници и от преди 9.9.1944г,но това не е означавало че имотът е бил църковен. Той е бил държавен,респ.общински и по никое законодателство не е можел да се придобие по давност. В тази насока е точно позоваването на Закона за държавните имоти от 1941г, по следващия Закон за държавни имоти от 1948г, от Закона за собствеността обнародван в Известия бр.92 от 16.11.1951г по времето на който е изваден по реда на охранителното производство и нот.акт № 96/58г.
Що се отнася до указанията на ВКС,дадени в решение № 792 от 18.07.2007г по гр.д. № 1006/2006г на 2-ро гр.отд., решаващият съд ги е спазил. Той е изследвал допълнително въпросите около регулационното положение на спорния имот и след изясняване спора от фактическа страна,обосновано е приложил материалния закон-ищецът не е доказал собственост върху недвижимия имот,целия от 2 600 кв.м. защото приложими правни норми са тези по Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, ,а не благоустройствените закони,уреждащи регулационния статут. Той би имал значение само ако е имало данни,че е бил отчужден имот собственост на Ц. н. ,който не е бил отчужден по надлежния ред и съответно-заплатен. Щом като не е имало никакви убедителни писмени доказателства,че имотът е бил на храма „С”, разпоредбите на ЗПИНМ /отм/ са неприложими.
Оплакванията развити в касационната жалба са неоснователни Хасковският окръжен съд е постановил правилен съдебен акт,който следва да остане в сила.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Хасковския окръжен съд от 28.01.2008г по гр.д. № 512/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: