Р Е Ш Е Н И Е
№ 939/09
София, 21.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 2 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 4962/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд, три членен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 657 от 01.07.2009г по настоящето гр.д. № 4962/2008г на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пазаржишкия окръжен съд от 19.06.2008г по гр.д. № 399/2008г./всъщност гражданското дело има номер 393/2008г,но грешно Окръжният съд го е изписал с номер 399/2008г и това е пренесено в диспозитива на цитираното определение/.
С това решение Пазарджишкия окръжен съд е оставил в сила решението на Велинградския районен съд от 15.11.2005г по гр.д. № 295/2005г с което са били уважени отрицателните установителни искове, предявени от Професионалната гимназия по горско стопанство „Х” гр. В. срещу В. К. Х. , Л. И. Б. , Е. С. В. и С. С. Д., че не са собственици на дворно място от 1 520 кв.м.,представляващо имот с пл. № 6*,одобрен със заповед № 296 от 18.07.1996г на кмета на гр. В.,който имот попадал в УПИ *за горски техникум в кв.490 по плана на града от 1983 / върху част от дендрариума и оградата на дивечоразвъдника/ при граници: от три страни имот с пл. № 3**за горски техникум,от изток-земя извън регулацията.
Със същото решение районният съд отхвърлил насрещните искове за предаване владението върху същия недвижим имот,предявени от В. К. Х. , Л. И. Б. , Е. С. В. и С. С. Д., срещу Професионалната гимназия по горско стопанство „Х” гр. В. и в нейна полза присъдил направените по делото разноски в размер на 721.20 лева.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за това,че по съществения материално правен въпрос по делото- към кой момент трябва да се преценяват предпоставките за връщане на одържавените недвижими имоти- към момента на влизане в сила на реституционните закони или към момента на съдебното решение,с което са били уважени исковете за реституция- е бил решен в противоречие с практиката на ВКС-Тълкувателно решение № 2 / 2006г ОСГК.
В касационната жалба на В. К. Х. , / починала на 02.08.2006г и на нейно място са конституирани наследниците й Е. и С. С. / Л. И. Б. , Е. С. В. и С. С. Д., се поддържа,че решението на Пазарджишкия окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение и основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,прие следното:
Споровете между страните са били за установяване правата на собственост на реституираните ответници по първоначалния иск-наследниците на И. С. Х. ,починал на 30.08.1981г и Професионалната гимназия по горско стопанство „Х” гр. В.. По насрещния иск за предаване на владението-искът по чл.108 ЗС те-наследниците на И. С. са били ищци, а Професионалната гимназия по горско стопанство – ответник..
По делото по безспорен начин е било установено,че отчужденото със заповед № 3* от 26.07.1957г дворно място от 1 520 кв.м.,находящо се в гр. В. кв. Лъджане,представляващо имот с пл. № 21 от кв.190 по тогавашния регулационен план на града, в крайна сметка е било реституирано с решение на Пазарджишкия окръжен съд от… / тъй като в решението не е посочена дата и година на обявяването му вероятно от м. февруари 1995г за която дата има отбелязване за обработване делото от канцеларията на съда /.
Със заповед № 296 от 17.07.1996г на Кмета на гр. В. е бил попълнен кадастралния план на града, като този имот с бивш пл. № 21 с нов номер № 6* бил записан на името на Л. И. Б., В. К. Х. , К. С. Б. и С. С. П. / вж. акт за непълноти и грешки в кадастрален план приложен на л.7 по адм..д. № 1485/96г на Пазарджишкия окръжен съд.
Имотът,обаче е попадал в двора на Професионалната гимназия по горско стопанство и е засягал изградения дивечоразвъдник-място за отглеждане на животни и т.н. „дендрариум „.-площ залесена с редки дървесни видове.
По косвени данни, имот с пл.21 от кв.190 бил одържавен през 1958г и отчуждаването било по ЗПИНМ-за строеж на Г. техникум. В съставения акт за държавна собственост № от 17.8.1962г е било отбелязано,че бил собственост на И. С. Х. на ответниците по първоначалния иск и ищци по насрещния иск. А по данните в административното дело имот с пл. № 21 в разписната книга към плана на гр. В. от 1957г се водел на друго име -на името на
А. Х. Д. Отчуждението през 1958г било на името на И. Х. и било за разширяване двора на горския техникум. В терена за него били включени 28 недвижими имоти и била определена 48 093 кв.м. площ. Вещото лице инж. В не е докладвало данни, че имотът на Х. е бил отчужден за застрояване на сгради,които не са били построени и че мереприятието за което е бил отчужден не е било изпълнено. Такива данни по делото въобще не е имало. Безспорно е било,че имотът е бил отчужден за разширяване двора на Г. техникум,че е влязъл в неговите предели и че се е използвал по предназначението си-имало е част от него оградена за гледане на диви животни, голяма част е била залесена с редки дървесни видове.
Или,това е означавало,че този имот не е подлежал на връщане на предишните собственици,защото не са били налице условията на чл.1 ал.1,2 и 3,чл.2 и чл.3 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС-Д. В.бр.15 от 21.02.1992г. И както правилно е процедирал и Пазарджишкия окръжен съд по пътя на косвения съдебен контрол решаващият съд по предявения иск за ревандикация на имота с правно основание чл.108 ЗД е имал право да преценява материалната незаконосъобразност на акта за отмяна на отчуждаването по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и т.н.. след като в тази насока са били правоизключващите възражения на ответника-в случая Професионалната гимназия по горско стопанство гр. В.. В този смисъл въззивният съд се е съобразил с т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 2006г на ОСГК..
Той е спазил закона като е приел,че състоянието на имота е следвало да се прецени към момента на връщане получената като обезщетение сума-в случая на 4.07.1993г. и този извод е съобразен с разпоредбата на чл.6 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и т.н. От заключението на вещото лице инж. К е било установено,че в имота имало засадени 237 броя дървета и храсти с над 300 видово разнообразие. Тяхната възраст е била от 10 до 45 години,някои над 45 години-цер,бял бор,жълт бор,конски кестен,зелена двугласна ела-136 бр. над 31 години,а храстовото разноообразие било в интервала 10-30 години.. Имало защитени видове-върболистен тъжник-в Червената книга на България,специална закрила на 5 дървесни вида.
Пазарджишкият окръжен съд не е постановил решението си в противоречие с практиката на съдилищата и по процесуално правния въпрос дали Професионалната гимназия по горско стопанство може да предявява искове по чл.97 ал.1 ГПК /отм/,след като собственик на имота,който й е възложен да стопанисва и управлява,е държавата.
На този въпрос следва да се отговори положително.
На първо място в Т. Р. № 6/2006г не се тълкува кой може да предявява искове за собственост и кой може да се брани от тях в случаи при които собственик е държавата. В него най-общо е посочено,че „Такива спорове възникват между лицето което се позовава на реституционния акт по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ…,легитимиращ го като собственик и трето физическо или юридическо лице,което държи реституирания имот или оспорва правото му на собственост върху него”. Цитираните решения-Р № 962/25.07. 2006 на ВКС 4 Г. О.,Р № 11 от 30.12.1992г по гр.д. № 1072/92г на ВКС 3 Г. О. и Т. Р № 1/95г ОСГК не се отнасят до поставения въпрос.
Съгласно разпоредбите на чл. 14 ЗДС „Държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти и движими вещи от свое име за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона”-редакция до изменението на ЗДС-Д. В.бр.32/ 2005г
След изменението не са отречени правомощията на юридическите лица на които е възложено ползването на държавните имоти-публична собственост,но с изменението е уреден редът за бъдещо управление . Посочено е че” Имотите и вещите – държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин.”В случая имотът е бил предоставен безвъзмездно за ползване от Професионалната гимназия за горско стопанство. Тя е предявила установителният иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм/ при съществуващото положение и при нормативната уредба,че като отделно юридическо лице е можела да защитава правата си на ползвател на държавна публична собственост.
При това положение,Върховният касационен съд приема,че с въззивното решение въпросите за процесуално правното положение на ищеца по първоначалния иск- Професионалната гимназия по горско стопанство гр. В. и материално правните въпроси за действието на решението на Пазарджишкия окръжен съд за реституиране на отчужден за благоустройствено мероприятие недвижим имот,не са решени в противоречие на практиката на ВКС-Т. Р. № 6/2006г и Т. Р № 1/95г ОСГК и че след като не са налице и отменителните основания по чл. 293 ал.2 ГПК, решението следва да остане в сила.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд от 19.06.2008г по гр.д. № 399/2008г.
ОСЪЖДА Л. И. Б. ,Е. С. В. и С. С. Д. да заплатят на Специализираната гимназия по горско стопанство „Х” гр. В. направените пред ВКС разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: