О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 16.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 4039/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
П. П. Л. от с. В. община П. е обжалвал решението на Плевенския окръжен съд от 17.06.2008г по гр.д. № 539/2008г с което като е отменено решението на Плевенския районен съд от 15.07.2005г по гр.д. № 341/2004г,е постановено ново решение. С него съдът отхвърлил искът,предявен от П. П. Л. срещу Е. Х. Д. на правно основание чл.359 ал.3 ЗЗД за разликата над 3 300 лева до 6 600 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че решаващият съд като не обсъдил всички събрани по делото доказателства постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС-Т. Р. № 1/2001 ОСГК и като неправилно приложил материалния закон постановил решението си в противоречие на Постановление № 1 от 1979г на Пленума на ВС.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Решението на Плевенския окръжен съд не е постановено в противоречие със съдебната практика както на Върховния съд,така и тази на Върховния касационен съд.
На първо място следва да се отбележи,че касаторът не е посочил кой съществен материално правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС,но от изложението в касационната жалба може да се направи извод,че има предвид правната квалификация на предявения иск-всъщност ставало е въпрос дали е тази по чл.359 ал.3 ЗЗД или по чл.55 ЗЗД. Плевенският окръжен съд е приел,че искът е бил предявен на основание чл.359 ал.3 ЗЗД и тази квалификация е извлечена от фактическите твърдения както в исковата молба,така и след връщане делото за ново разглеждане с решение № 428 от 13 юни 2007г по гр. д № 92/2006г на ВКС,4-А гр.отд.-претенция за присъждане на дружествен дял.
Ищецът,ако е претендирал връщане на внесената по договора за дружество,сключен на 12 ноември 1998г,сума от 6 600 германски марки,е бил длъжен да посочи на кое от трите основания посочени в разпоредбата на чл.55 ЗЗД,е искал връщането: връщане на нещо при начална липса на основание,което ВС в Р № 1 от 1979г на Пленума е разяснил като” когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице към имуществото на друго лице”:
При втория фактически състав,при който престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще, основание-примерно ако изпълнението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение,при сделки с отлагателно условие,когато то не се сбъдне и пр.
И трето- на отпаднало основание. И в този случай ВС е тълкувал,че става въпрос за приложение при унищожаемите договори поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при това условие и в други подобни случаи.
Тъй като по делото не е имало твърдения за наличието на кой и да е от трите фактически състава на чл.55 ЗЗД, решението на Плевенският окръжен съд не е можело да бъде постановено в противоречие с Пленумното решение № 1/79г. на Върховния съд.
Решението не е постановено и в противоречие на ТР № 1/2001г.
Върховният касационен съд в отменителното си решение е дал указания за изследване фактическите състави,както на чл.55 ЗЗД,така и по чл.359 ал.3 ЗЗД. Суверенно право на решаващия съд е да определи правната квалификация на съдебния спор. И Плевенския окръжен съд това е направил.
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Плевенския окръжен съд от 17.06.2008г по гр.д. № 539/2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: