Р Е Ш Е Н И Е
№ 546
гр. София 27.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публично заседание на трети юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гражданско дело № 1698/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК (отм.) с чл. 218а, ал.1, б. “б” ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение № 293 от 20.12.2007 година по гр.д. № 206/2007 г. на Великотърновски апелативен съд е оставено в сила решение № 242 на Великотърновски окръжен съд от 29.03.2007 г. година по гр.д. № 829/2006 г., с което е уважен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 284, ал.2 ЗЗД за сумата 11000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2006 г. до окончателното и заплащане, предявен от П. Д. Б. със съд. а. в гр. В., Република България против И. М. И. от гр. В..
Касационна жалба против решението на Великотърновски апелативен съд е постъпила от И. М. И. с изложени оплаквания за необоснованост на съдебния акт и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. “в” ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост и е приложил неправилно чл. 284, ал.2 ЗЗД; че не са съобразени както обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание на 19.09.2009 г., така и показанията на свидетелите, които установяват, че процесните средства са били изразходвани в изпълнение поръчка на ищеца и са формирани необосновани изводи за превишаване на пълномощията, дадени от доверителя.
Ответникът по касационната жалба П. Д. Б. я оспорва и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира за установено следното:
В решението на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че ищецът П. Д. Б., гражданин на Република Ирландия е пребивавал в България в периодите от 10.03.2006 г. до 17.03.2006 г. и от 28.04.2006 г. до 08.05.2006 г. По време на престоя му, в България е пребивавал и португалския гражданин К. М. Целта на посещението им е включвала и придобиване на недвижим имот в страната, във връзка с което ищецът и М. осъществили връзка с ответника И. М. И. и свидетелката С, съдружници в ООД “В” – дружество с основна дейност посредничество при сделки с недвижими имоти. С цел да закупят земя на територията на Република България и съобразявайки действащите законодателни разпоредби, ищецът П взели решение да регистрират в България дружество с ограничена отговорност с наименование “К”, седалище в гр. В. и а. на управление “ул. “Ц” № 6, а. и на дружество “В” ООД. На 15.03.2006 г., ищецът П упълномощил ответника И да го представлява пред ПИБ АД клон “Велико Търново”, да внася и тегли суми от банковата му сметка по негова преценка без ограничения в размера на сумите, вкл. в чуждестранна валута, да извършва прехвърляния по сметки и всички финансови операции, вкл. плащания по безкасов път, да го подписва, да приема и предава от негово име и от името на дружеството всеки вид документи при извършване на съответните банкови операции. С второ пълномощно, заверено от нотариус на същата дата, ищецът упълномощил ответника да го представлява пред нотариуса, като от името и за сметка на ООД “К” подписва нотариален акт за покупка на недвижим имот, намиращ се в с. К., община З., област Велико Търново при цена и условия каквито договори, както и да заплати дължимата продажна цена; да регистрира имотите, закупени от дружество “К” в данъчна служба, да открива партиди в дружества “ВиК” и “Е”; да представлява дружеството пред данъчната администрация, общинските власти, областен управител, “ВиК”, “Е”, “БТК”, застрахователни компании, юридически и физически лица, да подава молби, декларации, да получава документи, скици и др.; да извършва необходимите правни и фактически действия, предвидени по ЗУТ. В изпълнение на поръчката, възложена от ищеца П. Б. , ответникът И. И. осъществил всички действия по подготовката на регистрация ООД “К”, вкл. изготвянето на дружествен договор, декларации на съдружниците Б. и М. , образци от подписите им пр. документи, изискващи се в Търговския закон за регистрация на търговско дружество в България. Внесен бил и капиталът на дружеството в размер на 5000 лева. На 20.03.2006 г. бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на имота в с. К., община З., съставляващ масивна едноетажна сграда с площ от 152, 33 кв.м. и дворно място от 1,8 дка срещу цена от 70000 евро, от които пълномощникът на купувача “К” дружество в регистрация – ответникът И. И. заплатил капаро в 14000 евро, които изтеглил от сметката на ищеца в “П” АД. След напускане на България, ищецът П променил намерението си за регистрация на ООД “К” при уговорените условия, изразявайки желание да бъде единствен собственик на капитала на дружеството, а при повторното си посещение в България се отказал и от сключване на окончателен договор за покупката на имота в с. К.. В периода между сключване на предварителния договор до отказа от окончателно изповядане на сделката – 01.05.2006 година, ответникът И. И. възложил извършването на строителни и ремонтни работи в къщата в с. К. и предприел действия по обзавеждането и, изразяващи се в закупуване на теракота и фаянс за баните, материали за полагането им; лепене и фугиране на теракота и фаянс; закупуване и монтаж на аксесоари за баня и транспорта им; изработка на кухня по поръчка; транспорт и монтаж на кухнята; закупуване на електроуреди и транспорта им; закупуване на маси и столове и транспорта им, за което били разходвани общо 11009 лева. Вещите били закупени на името на ищеца П. Б. от ответника И, който в периода 17.03.2006 г. до 27.03.2006 г. изтеглил от банковия му влог сумата 11000 лева.
При така установените факти, Великотърновски апелативен съд е приел за основателен предявеният иск за връщане на сумата 11000 лева -неотчетени суми по договора за мандат. Приел е, че с възлагане на строителни работи и закупуване на обзавеждане за имота, който не е бил собственост на възложителя, ответникът е превишил предоставената му представителна власт, а извършените за сметка на възложителя действия не са били одобрени, поради което и на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД дължи връщане на изразходваните в отклонение от поръчката средства.
Решението е неправилно.
Касационното оплакване за необоснованост на съдебния акт е основателно. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е формирал необосновани изводи за относимите към спорното право факти. Така съдът е обсъдил разменената между страните кореспонденция след първото пребиваване на ищеца в България, без да анализира налагащите се от съдържанието на писмата изводи. От изпратените по електронна поща писма от 18.03.2006 г.19.03.2006 г. и 20.03.2006 г. се установява, че единствената причина, поради която поръчката за регистрация на дружество “К” не е била изпълнена е било желанието на ищеца съдружникът му К. М. да бъде отстранен от всякакво участие в придобиване на правото на собственост върху имота в с. К. установява се, че ищецът не само, че е знаел за извършваните в имота ремонти, но и е възлагал строителните работи: в имейл от 25.03.2006 г., ищецът е изразил желанието си да се отвори прозорец в прилежащата към спалнята му баня, обсъждайки ремонта на другата баня в жилището; в имейл от 29.03.2006 г. е възложил на ответника да договори със строителните работници начина на поставяне на кранове, душове, вани, а от цялостния текст на имейла е очевидно, че е запознат детайлно с извършвания в къщата ремонт (поръчката е за поставяне кранове на мивки, комбиниран кран и душ в основната баня, поставен надолу към ваната, с изразено съжаление за неудобството, причинено от промени в първоначалната поръчка за монтажа им). Същевременно, съгласно показанията на свидетеля С, участвувала в преговорите за възлагане на поръчката за извършване на ремонт и осъществяването и, по време на престоя си в България, ищецът, придружаван от ответника И е посещавал магазини, избирал си е мебели, плочки за бани, кухня по образец, маса, съответстваща по цвят на избраната кухня и електроуреди, посочвайки и магазините, от които да бъдат закупени. Показанията на свидетеля С се подкрепят изцяло от тези на свидетеля О, работил по ремонта на къщата, пред когото ищецът е направил изявление да се извърши ремонта и, а сумите за това да бъдат изплащани чрез ответника И, комуто той ще предостави необходимите средства. Тези показания изцяло кореспондират с установеното от свидетеля И, пред когото ищецът е представил списък с материалите, необходими за баните на къщата – номерата на вида фаянс и теракот, които да бъдат поставени, аксесоарите за баня, които да бъдат закупени; установява се и че всички тези действия са били извършени след постигната договореност за покупка на имота и продажната му цена. При така установените факти, възприетият във въззивното решение извод за допуснато от ответника отклонение от поръчката – извод за възлагане и заплащане от ответника на работи по ремонт и обзавеждане на къщата, без да е упълномощен за това и без предприетите действия да са одобрени от възложителя се явява изцяло необоснован.становените по делото факти обуславят извод, че предприетите от ответника действия след сключване на предварителния договор за покупка на имота в с. К. по ремонт и обзавеждането му, са извършени в изпълнение на сключен между страните договор за мандат.
Неправилни са и формираните в решението на въззивния съд изводи, че задълженията по договора за мандат са изцяло и изчерпателно уредени в подписаните от ищеца пълномощни от 15.03.2006 г. – договорът за мандат е неформален, консенсуален договор, сключен от момента, в който мандатарят се съгласи да извърши възложените му от доверителя действия за негова сметка, поради което цялостното му съдържание не може да бъде изведено от текста на пълномощните. От съдържанието на пълномощните се налага извод, че ищецът е овластил ответника с всички права да го представлява във връзка с придобиване на недвижимия имот пред органи и институции, където за действията му се изисква упълномощаване в писмена форма. Кръгът да предоставените му права обаче не сочи за ограничение на действията му само до регистриране на търговско дружество в България и закупуване на недвижим имот – ищецът е упълномощил ответника да тегли суми от банковите му сметки по негова преценка и без ограничения в размера, да извършва всякакви финансови операции, вкл. и плащания по безкасов път, т.е. да борави със сумите по сметките му по начин, сочещ, че ще се налага извършване на плащания за дейности и извън внасяне на дялов капитал за дружеството и капаро за покупка на имота. Такива плащания са се извършвали по устния договор за поръчка да се извърши ремонт на къщата и закупуване на определени предмети за обзавеждането и, в изпълнение на който ответникът е изтеглил и заплатил процесната сума от 11000 лева. Обстоятелството, че впоследствие ищецът се е отказал да сключи окончателен договор за покупка на имота не обосновава извод, че междувременно извършените разходи за подобрения, възложени и одобрени от него, не са за негова сметка. По делото не е установено договорът за мандат от страна на възложителя за извършване на действия по ремонт и обзавеждане на имота да е прекратен преди повторното му завръщане в България – обратно, с писмо по електронна поща от 10.04.2006 г. ищецът съобщава на ответника, че преди завръщането си в България на 28.04.2006 г. ще внесе останалите пари по банковата си сметка или към момента на извършване на действията по договора за мандат, поръчката не е оттеглена, поради което и съгласно чл. 290 ЗЗД, извършените от довереника действия задължават манданта.
Пред изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено при необоснованост и в нарушение на чл. 284, ал.2 ЗЗД следва да бъде отменено и при условията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.) следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск за връщане на неотчетени суми по договор за мандат се отхвърли като неоснователен.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 293 от 20.12.2007 година по гр.д. № 206/2007 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Д. Б. от Типърери, Ирландия с постоянен а. Великобритания, Л. SW6-3BT, П. Б. Р. № 43 и съдебен а. в Република България гр. В., ул. “. № 14, адвокат М против И. М. И. от гр. В., ул. “. № 6, ет.1, иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 11000 лева като неоснователен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: