Р Е Ш Е Н И Е
№ 625
София, 25.06.2009година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 17 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 218/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм/.
Ю. С. М. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 17.05.2007г по гр.д. № 425/2006г с което като е отменено решението на Софийския районен съд от 17.02.2005г по гр.д. № 20449/2003г в частта в която е бил отхвърлен иска по чл.21 ал.2 СК в частта за квотите на съделителите в съсобствения апартамент,е постановил ново решение. С него съдът определил допълнително за А. Б. Ц. още 6000/18 516 ид.части и е определил квотите както следва: 15 851/ 18 516 ид.части за А. Б. Ц. и 2 665/ 18 516 ид.части за Ю. С. М.. В останалата част решението е оставено в сила-т.е. в частта в която исковете за делба на движими вещи,са били отхвърлени.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.4в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Софийския градски съд,прие следното:
Оплакванията са основателни.
По делото е било установено,че действително за отчуждена 1 / 2 ид.част от имот с пл. № 18 от кв.2 по регулационния план на кв. Горна баня гр. С. собственикът А. Б. Ц. е бил обезщетен за четиричленното му семейство с тристайно жилище при цена на отчуждения имот 6 385.64 лева и цена на даденото като обезщетение жилище-ап.63 ,5-ти етаж вх.”в” на блок 12-18 кв.111 ж.к.”О”-І част”гр. София-18 516 лева. От тази сума се приспада сумата 800 лева,която се опращавала на собственика и неправилно Софийският градски съд е приел че. с тази сума се уголемила частта на личните средства при закупуването на жилището,дадени от ищеца. Тази сума е следвало да се приспадне и да се приеме цената на новопостроеното жилище като разлика от 18 516 лева минус 800 лева, равно на 17 716 лева. За тази сума държавата е продавала апартамента на тогавашното семейство на А. и Ю. Ц. . Стойността на отчуждения имот, лична собственост на А. Ц. си е оставала лични средства. След приспадането им от общата,дължима за покупката на жилището сума от 17 716 лева,оставала е чиста сума за доплащане от 11 330 лева.
Софийският градски съд изчислил задълженията по обратен ред: сумата 6 385.64 лева,определена като стойност на отчуждения недвижим имот плюс 800 лева,приспаднати от цената на апартамента равно на 7 185.64 лева. Към тази сума прибавил и сумата 6 000 лева, която според съдът А. Б. Ц. бил получил като дарение от баща си и по този начин участието му било отчетно в размер на 13 185.64 или 13 186 идеални части.
За да приеме,че мъжът имал лично участие в покупката на апартамента и в размер на 6 000 лева,Софийският градски съд се позовал само на свидетелски показания-тези на бащата на ищеца А. Б. Ц.- Б. Ц. П. ,тези на сестра му Е. Б. К. и тези на свидетелката Х чиито съпруг бил братовчед на А. Б. . Въззивната инстанция е разпитала като свидетел и неговата първа братовчедка Е. К. В. ,която също е твърдяла,че бащата на А. му дал 6 000 лева за закупуването на апартамента.
От своя страна роднините на жената също свидетелствали за направено лично на нея дарение от парични средства за закупуване на апартамента. В този смисъл са били свидетелските показания на бащата на Ю. С. М.- С. М. , на майката И. М. и на съседката от последния етаж М. С. Родителите на Ю. С. са твърдели,че на три пъти са давали пари за апартамента и за мебели: веднъж 5 000 лева,след това 4 500 лева и накрая 1 500 лева-общо 11 000 лева.
Така както съдът е дал вяра на свидетелските показания на групата доказваща дарение в размер на 6 000 лева в полза на А. Б. , би могъл да даде вяра и на противоположната група-тази на ответницата Ю. С. М.. Обстоятелствата са били почти аналогични. В полза на втората група дори е имало по-силни аргументи: бащата на ответницата е бил миньор,което е означавало високо трудово възнаграждение и след пенсионирането е гледал животни, които ако са били предавани на изкупуващите организации, за тях реализираният доход също би бил висок.
Бащата и сестрата на ищеца са говорели за получено обезщетение за претърпените от смъртта на майката неимуществени вреди,но по делото не е бил представен документ за получени от бащата и от сестрата суми.. Имало е препис от присъда по н.ох.д. № 2140/88г на СГС в която е посочено че подсъдимият Б бил осъден да заплати на Б. Ц. П. като обезщетение за претърпените от смъртта на жена му неимуществени вреди ,сумата 4 000 лева,а на дъщеря му- 3 000 лева. С решение № 170 от 14.04.1988г ВС, 3-то нак.отд. е увеличено обезщетението от по 5 000 лева. Но дали е изплатено и коя година-по делото не е имало никакви доказателства. Така,както не е имало доказателства и за евентуално присъждане на обезщетение и на сина-ищеца А. Б. П. ,който бил страна по гр.д. № 2260/88г на Софийския районен съд с противна страна-ДЗИ. /ако делото е било по повод смъртта на майката?!/
Имало е известно съмнение и в добрите отношения между баща и син,между ищеца А. Б. П. и баща му Б. Ц. П. ,в смисъл на лоши и които не биха могли да мотивират бащата да дари всичко което е получил плюс 1000 лева отгоре на сина си.,въпреки и това че е живял заедно с дъщеря си,а не със сина си.
За това при така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд приема,че стойността на жилището е била 17 716 лева,че трансформацията на лични средства в неговото придобиване за ищеца А. Б. П. е в общ размер на 12 051 ид.части, а на бившата съпруга- 5 665 ид.части,която част-за съпругата е равна на 1 / 2 ид.част от остатъка от 11 330 лева с които е изплатена цялата сума за апартамента. В тази обща сума като обща се включва и изтегленият и погасен по време на брака заем в размер на 4 697 лева. Толкова е приносът на всеки един от двамата съпрузи в придобиването на общото имущество-в случая-в апартамента и при посочените квоти следва да се допусне делбата- 12 051/17 716 ид.части и 5 665/17 716 ид.части.
Решението на Софийския градски съд от 17.05.2007г по гр.д. № 425/2006г в частта в която е прието че А. Б. Ц. е изключителен собственик на 6000/18 516 ид.части и в частта за делбените квоти върху тристайното жилище придобито по време на брака от А. Б. Ц. и от Ю. С. М.,следва да се отмени и Върховният касационен съд да постанови ново решение с определяне на частите на двамата съделители,както се посочи по-горе: за А. Б. Ц.-12 051/17 716 ид.части и
За Ю. С. М.- 5 665/17 716 ид.части.
Върховният касационен съд като съобрази горното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд от 17.05.2007г по гр.д. № 425/2006г в частта в която като е било отменено решението на Софийския районен съд от 17.02.2005г по гр.д. № 20449/2003г по искът с правно основание чл.21 ал.2 СК и в частта за квотите в апартамента и в тази част е постановено ново решение,вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ искът,предявен от А. Б. Ц. срещу Ю. С. М. за признаване за изключителен собственик на още 6 000/18 516 ид.части от семейното жилище-ап. № 63,ет.5 ,Бл.514 вх.”В”, в ЖК „О” гр. С.
Д. на апартамента да се извърши при следните квоти: за А. Б. Ц.-12 051/17 716 ид.части и
за Ю. С. М.- 5 665/17 716 ид.части.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА А. Б. Ц. да заплати на Ю. С. М. направените пред ВКС разноски в размер на 342 / триста четиридесет и два / лева..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: