Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
София, 30.03. 2009година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 16 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1017/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК/отм./
А. Б. А. от гр. Т. е обжалвал решението на Окръжния съд в гр. Г. от 19.12.2007г по гр.д. № 396/2007г в частта в която като е отменено решението на Районния съд в гр. Т. от 10.10.2007г по гр.д. № 42/2007г досежно претенциите за възлагане на неподеляемия недвижим имот по чл.288 ал.3 ГПК,е постановил ново решение. С него окръжният съд поставил в дял на съделителката М. Б. Р. 2/3 ид.части от дворно място представляващо УПИ ХХІІ-630 от кв.75 по плана на гр. Т. заедно с първия етаж от построената върху него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 66.30 кв.м.и за уравнение на дела я осъдил да заплати в 6 –месечен срок от влизане на решението в сила на А. Б. А. сумата 9 805 лева. С това решение е отхвърлена претенцията на А. Б. А. за възлагане на същия недвижим имот по чл.288 ал.3 ГПК.
В касационната жалба се твърди,че решението на Габровския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното:
Основателно е оплакването,че спорът между страните е останал неизяснен от фактическа страна по вина на съда,досежно същественото за делото обстоятелство дали ищцата-ответник по касационната жалба М. Б. Р. към момента на откриване на наследството е имала и друг жилищен имот,освен този в който е била към момента на смъртта на баща си Б,починал на 19.08.2006г./ Майка й Р. Ц. К. починала на 29.12.1993г и по този въпрос-че тогава дъщерята не е живяла в жилището на родителите си-не е имало спор /.
От събраните по делото доказателства е било установено,че в наследство останал само първия етаж от двуетажната жилищна сграда с обща застроена площ 66.30 кв.м. заедно с 2/3 ид.части от УПИ ХХІІ-630 от кв.75 по плана на гр. Т.. Било е установено,че в този имот винаги е живял синът на починалите родители и че дъщерята повече от 30 години живяла на друго място. Тя била омъжена и с неразтрогнат брак и за да съжителства с друг мъж, брат й и баща й отстъпили едната от двете стаи на първия етаж,. Втората стая естествено е останала да се обитава от баща им. Съдът е следвало да прецени точното съдържание на това „живеене” и дали то покрива смисъла на чл.288 ал.3 ГПК. Вярно е че брат й прехвърлил 5 месеца след смъртта на баща си втория етаж от жилищната сграда на сина си, но като се има предвид фактът,че не той е бил инициаторът на съдебната делба и на настоящето дело,съдът е следвало да го изследва във връзка с всички останали доказателства по делото. След смъртта на бащата, братът пак се нанесъл в освободената стая до втората стая в която била сестра му със своя приятел. А като интригуващ факт е бил фактът че настоящият съпруг на М. Р. Е. Г. Р. се е явил като свидетел по делото пред Габровския окръжен съд..
Решаващият съд е бил длъжен да изясни дали семейството –семейство М. и Е. Р. има придобит по време на брака недвижим имот-жилище и дали съдилителката М. Р. е съсобственици в него,защото чл.288 ал.3 ГПК изисква освен съделителят да е живял в жилището,предмет на съдебната делба,но и да не притежава друго такова-т.е. изискванията са кумулативни,а не алтернативни. В Т. Р. № 1/2004г ОСГК е посочено: „Практиката предполага трайно фактическо състояние, продължително във времето отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес по чл. 26, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 27 3БДС (Закон за българските документи за самоличност – обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.).и т.н.”
В конкретния случай фактите са в полза на твърденията на касационния жалбоподател-че той е живял с родителите си,че той се е грижил за тях,че той е облагородявал имота и че за улесняване връзката на горния с долния етаж изградил вътрешна стълба,че е направил отоплителна инсталация с чугунени радиатори на етажа,че поради денивилацията на имота, го е приспособил към съвременни и удобни изисквания за живот.
Съдът е следвало да изясни дали съделителката има друг жилищен имот и ако няма и прецени че и двамата са живяли в жилището до смъртта на родителите си,да процедира по реда на чл.288 ал.3 пр.пос. ГПК /отм/.-т.е. както сочи т.7 от Тълкувателно решение № 1 /2004г на ВКС,ОСГК: „ Право на възлагане по чл. 288, ал. З ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. При конкуренция на възлагателни претенции по чл. 288, ал. З ГПК единственото основание, даващо приоритет, е предложената най-висока цена.
За да определи кой от конкуриращите съделители предлага най-високата цена, съдът следва да проведе тайно наддаване в нарочно определено открито съдебно заседание, при предварително представени по делото подписани от страната или неин представител предложения в затворени пликове. След отварянето на пликовете предложенията се вписват в съдебния протокол под листовката на председателя и се прилагат към делото.
Съотношението между чл. 288, ал. З ГПК и чл. 288, ал. 2 ГПК е съотношение на общ към специален закон. Съотношението на двете норми касае конкуренции на правни, а не на фактически основания.”
Като не е процедирал по посочения начин Габровският окръжен съд е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила,което е довело и до необосновани правни изводи. Налице са отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и това налага отменяване на обжалваното решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,който следва да изясни семейство Р. какви недвижими имоти е притежавало и дали съделителката М се явява собственик и на друго жилище.
Едва тогава съдът би могъл законосъобразно да прекрати създадената от наследяването съсобственост върху процесния жилищен имот.
Върховният касационен съд на основание горизложеното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Габровския окръжен съд от 19.12.2007г по гр.д. № 396/2007.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,който в зависимост от крайния изход на спора,да присъди направените пред ВКС,разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: