Р Е Ш Е Н И Е
№940/09г.
София, 09.03.2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 2 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 5210/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд,тричленен състав на четвърто гражданско отделение с определение № 638 от 30.06.2009г по настоящето гр.д. № 5210/2008г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 166 от…… /без дата…./ 2008г по гр.д. № 1310/2007г с което е било отменено решението на Софийския районен съд от 26.01.2007г по гр.д. № 8218/96г в частта в която е било постановено изнасяне недвижимите имоти на публична продан и в частта за дължимата от двамата съделители държавна такса и вместо него е постановил ново решение. С него въззивният съд ликвидирал съсобствеността по реда на чл.292 ГПК /отм/ като в дял на Т. Х. Г.-преживял съпруг на общата наследодателка Г починала на 12.11.1995г поставил апартаментът, находящ се в гр. С. ул.”С” № 5* ри етаж от постройката с лице към улицата,а в дял на бащата на наследодателката Г. К. Г.-, дворно място представляващо УПИ * от кв.8 по регулационния план на село Б.,заедно с построената върху него паянтова жилищна сграда. За уравнение на дяловете съдът постановил Т. Х. Г. да заплати на Г. К. Г. сумата 48 230 лева. /не е присъдил лихва от момента в който вземането би станало изискуемо,но в тази част няма и жалба/.
Софийският градски съд е присъдил в полза на държавата такса в размер на 4 396 лева,която да заплати Т. Х. Г. и в размер на 2 198 лева- да заплати Г. К. Г..
Като основание за допустимост ВКС е посочил това по чл.280 ал.1 т.2 ГПК-т.е. че по материално правния въпрос-може ли с обявяване от председателя на съдебния състав общото процентно увеличение на недвижимите имоти в страната въобще, при разпределяне на недвижимите имоти при поставянето им в дял на отделните съделители,да се приеме оценката на недвижимите имоти по същите критерии и тази оценка да е меродавна за страните. И
на второ място дали чл.12 ал.2 Закон за наследството „винаги предполага некаузален материален принос на наследника в уголемяването на наследственото имущество”.
Въззивното решение е обжалвано само от Г. К. Г. както в частите в които Софийския градски съд отново се е занимал-за разпределение на недвижимите имоти по чл.292 ГПК /отм/ и за следващата се държавна такса върху тяхната стойност,така и в частта в която е оставено в сила решението на Софийския районен съд отхвърлящ претенцията му по чл.12 ал.2от Закона за наследството и в частта в която са присъдени сумите 17550 лева по чл.31 ал.3 ЗС и лихви за забава по чл.86 ЗЗД в размер на 4 917.43 лева и за отхвърлената претенция за заплащане на ремонтни работи в размер на 1 480 лева.
Твърди се че в обжалваните части решението на Софийския градски съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съопроизводствени правила и на материалния закон-отменителни основания чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Както е посочено в касационната жалба основният въпрос по делото бил разглеждането на искът,предявен от Г. Г. Г. срещу Т. Х. Г. по чл.12 ал.2 от Закона на наследството. От него зависяло и последващото разглеждане на искането за поставяне апартамента в дял на бащата на наследодателката, след като било установено че той със свои средства го бил изплатил.
Най-общо,тази постановка на въпроса е вярна. В делбеното производство се разглеждат и разрешават и исканията на съделителите за сметки помежду им. Законът има предвид такива сметки, които имат връзка с общността,предмет на делбата . А исковете по чл.12 ал.2 З Насл. имат предвид исканията на такива сънаследници,които преживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството и които не са били възнаградени по друг начин.
Вземането по чл.12 ал.2 ЗН е облигационно и се подчинява на същите правила за изискуемост, изпълнение,погасяване по давност,както и всички останали облигационни отношения. За нея е характерно,че преди образуването на делото за делба съделителят не може да предяви тази претенция и че това може да стане само след предявяване иска за делба,което означава че от този момент започва да тече и 5 годишната погасителна давност. В случая тя е изтекла на 23.10.2001г.,а искът е бил предявен на 31.10.2005г. На това основание решаващият съд го е отхвърлил. По конкретното дело този иск не е можел да се разреши положително в полза на претендента Г. Г. Г. ,защото както е прието и от въззивния съд,претенцията е била погасена по давност.
Съобразно практиката на Върховния съд-Постановление на Пленума № 7 от 1973г т.4 б.”б”,според която „давността по исканията по чл.12 ал.2 З Насл.започва да тече от предявяване на иска за делба, Софийският градски съд е решил спора и в този смисъл неговото решение не е в противоречие на съществуващата практика.. А що се касае до въпроса в какви случаи е приложима тази разпоредба,Върховният касационен съд чл. 12, ал. 2 ЗН приема,че разпоредбата има предвид материален принос от страна на сънаследник, довел до уголемяване приживе на наследодателя имуществото, предмет на делото за съдебна делбавеличението може да е в резултат на труд и средства,вложени от наследника в наследственото имущество и да бъде изразено ясно в някаква форма-имоти,постройки,насаждения и да е налице към момента на откриване на наследството. В съдебната практика се приема,че приносът може да бъде и в изплащане задължения на наследодателя- Р № 8*6г 1 Г. О. ВС.
Това правилото е проявление на идеята за недопустимост на неоснователното обогатяване в отношенията между призованите към наследяване сънаследници, а ако не са налице предпоставките на чл. 12, ал. 2 ЗН, подобрителите разполагат с общия исков ред за защита. В този смисъл тази разпоредба е частен случай на общия принцип установен в чл.59 ЗЗД.
По приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН съществува постоянна непротиворечива практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд и съобразно с нея,Софийският градски съд е разрешил спора.
По втория въпрос-дали може обявената в съдебната зала приблизителна оценка на недвижимите имоти да бъде оценката и при оценяване на делбената маса, Софийският градски съд не е постановил решението си в противоречие със съществуващата практика и закона.
Софийският градски съд е задължил и двете страни да внесат по равно депозит за вещото лице,което да се произнесе по пазарната цена на апартамента в София и недвижимия имот в село Б. към момента на постановяване на решението. Неговото разпореждане,обаче,не е било изпълнено. Страните са отказали да внесат депозит за техническата експертиза, отказали са и самата експертиза: ответникът по въззивната жалба представляван от адвокат Б в съдебното заседание от 06.02.2008г ,а въззвникът,представляван от адвокат Д в съдебното заседание от 22.04.2008г.
При това положение,след като съдът е обявил и на двете страни ,че е общоизвестно че пазарната цена на имотите,се е увеличила със 40 %,съобразно чл.130 ГПК /отм/ или чл.162 ГПК-нов,е решил делото с прилагането на обявеното увеличение на цената на недвижимите имоти и се е съобразил със съдебната практика – Р № 304 от 25.03.1991г по гр.д. № 1229/90 ВС 1 Г. О.,че жилищата предмет на съдебна делба се оценяват по тяхната средна пазарна стойност.
Следователно, при постановяване на решението си Софийския градски съд не е допуснал нарушения нито на съществени съдопроизводствени правила,нито на материалния закон. Неговото решение е обосновано и като правилно постановен съдебен акт следва да остане в сила.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 2008г по гр.д. № 1310/2007г на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Г. К. Г. да заплати на Т. Х. Г. направените пред ВКС разноски в размер на 2 000 /две хиляди / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: