Р Е Ш Е Н И Е
№ 873
София, 18.11. 2009година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 11 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 4469/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С Определение № 514 от 26.05.2009г по настоящето гр.д. № 4469/2008г ВКС,4-то гр.отд. е допуснал касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд от 12 юни 2008г по гр.д. № 1037/2007г. С това решение е отменено решението на Балчишкия районен съд от 18.04.2007г и е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете,предявени от Н. С. Д., Ц. М. Б. , Р. М. Ж. и С. Д. Я. срещу М. С. С. за собственост и ревандикация на третия етаж от жилищната сграда построена в дворно място представляващо УПИ ХІ-640 от кв.36 по подробния устройствен план на гр. Б.. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника С направените по делото разноски в размер на 150 лева.
В касационната жалба се поддържа оплакването,че решението на Добричкия окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд съгласно чл.290 ал.2 ГПК след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Спорът между страните е бил спор за собственост върху трети етаж на жилищна сграда,изградена до фаза „груб строеж”. Собственици на дворното място са били ищците С неговата съпруга Д,починала на 11.04.2002г и като свои наследници оставила освен съпруга си С. Д. ,но и децата си Ц. М. Б. , Р. М. Ж. и Н. С. Д.-вж.нот.акт № 6/99г на нотариуса при Добричкия районен съд О. О. През 2001г съпрузите-собственици на УПИ ХV-640 от кв.36 по регулационния план на гр. Б.,цялото дворно място от 635 кв.м. и на построената върху него двуетажна жилищна сграда,взели заем в размер на 11 500 германски марки от М. З. Т. ,който трябвало да върнат до 30.09.2001г. Като обезпечение на взетото по фиксинга на БНБ към момента на всяко плащане,заемодателят поискал и заемателите учредили договорна ипотека върху недвижимия си имот с нот.акт № 185 от 5.06.2001 година в полза на М. З. Т. А след това,видно от другия нотариален акт-нот.акт № 84 от 19.12.2001г след като не успяли да върнат заема,със пълномощно дадено на М. З. Т. ,който действал от тяхно име,продали пак на него-на М. З. Т. дворното място от 635 кв.м.,заедно с построената върху него двуетажна сграда с обща застроена разгъната площ от 238.40 кв.м. за сумата 5 100 лева. По този начин М. З. Т. се легитимирал като собственик на недвижимия имот.
По делото,обаче,е имало данни че към 1999г вече е бил изграден в груб строеж и третия етаж от къщата. В този смисъл е обяснителната записка-„проектът е изработен по задание на инвеститора Д. С. ..”-т.е. майката и съпругата на ищците- и скиците,приложени на л.13 и на л.14 върху които е отбелязана годината 1999г.. В този смисъл са били свидетелските показания на Ю. Н. Ю. , М. С. Д. ,разпитани от Балчишкия районен съд
Добричкият окръжен съд приел,че този етаж не бил отделелно обособен обект-жилищен етаж,а надстройка над двуетажната сграда и за това тя следвала режима на собственост на сградата и на дворното място. Този извод на съда,обаче,според ВКС, е необоснован.
В нарушение разпоредбите на чл.157 ал.1 ГПК /отм/ въззивният съд не e проявил активност и не е изяснил спора от фактическа страна. В акта за узаконяване на сградата през 2003г действително е било посочено че на етажа имало 5 спални, но не е било ясно тези помещения към втория етаж ли са били или са представлявали отделно жилище по смисъла на чл.40 ЗУТ-.т.е. помещения за жилищни нужди, за кухня, или кухненски бокс, дали е имало баня, тоалетна и самостоятелен вход.
Не са изследвани и елементите за квалификация на „обект” по смисъла на пар.5 т.39 ПЗР към ЗУТ- дали изградената надстройка представлява самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото приложение.
Извършването на тези процесуални действия биха имали значение за изясняване на спора от фактическа страна и за точното приложение на закона. Защото ако т.н. трети етаж е бил самостоятелен обект на собственост,щом не е бил изрично посочен в нотариалния акт за продажба ,той е оставал в собственост на продавачите. В този смисъл едно решение би било в синхрон с практиката на ВКС- Р № 204/05.2002г по гр.д. № 123/2001г 1 Г. О.
Решаващият съд,обаче,без достатъчно доказателства приел, че построеното не представлявало обект, годен да съществува самостоятелно и да бъде предмет на отделна отчуждителна сделка. Не назначил и не изслушал техническа експертиза по специфичните въпроси.. Допуснал нарушения на задълженията си по чл.157 ал.1 ГПК /отм/.
Върховният касационен съд в настоящия състав приема,че след като не са извършени процесуални действия, имащи значение за изясняване на спора от фактическа страна и за точното приложение на материалния закон,решението на въззивния Добрички окръжен съд следва да се отмени и делото-да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав-чл.293 ал.3 ГПК.
Приема,че сделката,извършена с нот.акт № 84 том VІ, рег. № 5* дело № 970 от 19.12.2001г е действителна ,защото макар че са верни разсъжденията в касационната жалба,че при сключен договор за заем на левовата равностойност на 11 500 германски марки по фиксинга на БНБ към 05.06.2001г и със срок на изпълнение 30.09.2001г,който дълг е бил обезпечен със законна ипотека в полза на заемодателя М. Ж. Д. , изправният кредитор не е можел да се удовлетворява пряко от длъжниците чрез прехвърляне собствеността върху ипотекирания недвижим имот,а само чрез изнасянето му на публична продан и само чрез сумите получени от проданта. И че в този смисъл е практиката на ВКС изразена в решение № 6* Но че следва да се има предвид и фактът,че упълномощаване на кредитора да продаде недвижимия имот на себе си е станало след изтичане срока за връщане на заетата сума. И за това сделката е действителна, защото и съглашението е действително-то не е било предварително уговорено ,че ако задължението не бъде изпълнено кредиторът ще стане собственик на недвижимия имот по начин,различен от този който е предвидил закона за удовлетворение на изправния кредитор-чл.152 ЗЗД. В този смисъл решението на Добричкия окръжен съд е било съобразено със закона и с практиката на ВКС/ вж. в Р №1353-2001-ІІ ГО,публикувано в Сборник Съдебна практика 2001г стр.170./
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Добричкия окръжен съд от 12.06.2008г по гр.д. № 1037/2007г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,който в зависимост от крайния изход на спора да присъди и направените пред ВКС,разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: