О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№338
София, 26.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1749 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 164/13.04.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 160/2009 г.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че те са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. Отговор е постъпил от И. Х. И. и Х. С. С. , в който изразяват становище, че на са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на противните страни Н. М. И. и П. М. И. , както и за неоснователност на същата.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е осъдил солидарно Н. И. и П. И. да заплатят на И. И. и Х. С. по 5000 лв., дължима неустойка по договор от 18.09.2006 г. /частично предявен иск/, ведно с лихва за забава от 16.11.2007 г. до окончателното изплащане на главницата и всяка от ответниците да заплати на всеки от ищците по 2412 лв. – припадаща се част от платени на отпаднало основание разходи и данък за покупка на придаваемо място от общински терен към УПИ Х-6047, както и лихва за забава от по 158,44 лв. за периода 01.06.-15.11.2007 г., както и след тази дата до окончателното изплащане на главницата в размер на законния лихвен процент.
Въззивният съд е отхвърлил исковете на И. Х. И. и Х. С. С. от по 1 200 лв. срещу Н. М. И. и П. М. И. – припадаща се част от заплатени разходи за изготвяне на инвестиционен проект на сграда според уговореното в договора от 18.09.2006 г. Отхвърлил е също така и акцесорната претенция за мораторна лихва.
По жалбата на ищците И. Х. И. и Х. С. С.
Тя е срещу решението на окръжния съд в частта, с която са отхвърлени претенциите им.
Въззивният съд е приел, че между насрещните страни на 18.09.2006 г. е сключен договор, по силата на който Н. И. и П. И. обещали на И. И. и Х. С. да им прехвърлят вещно право на строеж върху свой недвижим имот. Срещу това купувачите обещали да построят на собствениците на терена за своя сметка две жилища и един магазин. Те поели и задължението за своя сметка да изготвят и одобрят подробен инвестиционен проект за сградата.
В изпълнение на последното И. и С. възложили изготвяне на инвестиционен проект, но прекратили отношенията по изпълнението му, след като предварителния договор от 18.09.2006 г. бил развален поради виновно неизпълнение от обезащателите Н. И. и П. И.
Съдът установил още, че И. и С. заплатили на проектанта 4 800 лв. Приел, че тази сума не следва да им бъде възстановена, като сторена на отпаднало основание, защото по договора от 18.09.2006 г. те трябвало да извършат поетото задължение, но след като са изрично упълномощени с нотариално заверени пълномощни от обещателите. Съдът посочил още, че е без значение това, че действията по изработване на инвестиционен проект са задължения на купувачите, нито че работата е била одобрена от П. И. и Н. И.
Поставеният в изложението въпрос /преформулиран от съда/ е валидни ли са действия, извършени по пълномощие, за което законът не изисква специална форма за валидност, но без да е спазена уговорената между страните форма и след като упълномощителите са приели работата на пълномощниците.
Той е от значение за постановения от съда резултат и е от значение за точното приложение на закона. Приложените към изложението решения на състави на Върховния касационен съд не разглеждат точно поставения по-горе проблем, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но касационното обжалване следва да бъде допуснато поради наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По жалбата на П. И. и Н. И.
Тя е срещу въззивния съдебен акт в частта, с която са осъдени да заплатят суми по чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, както и по 2412 лв., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Съдът е приел, че обещателите по договора от 18.09.2006 г. са виновни за неговото разваляне, защото продали на трето лице недвижимия имот, въпреки, че И. Х. И. и Х. С. С. изпълнили точно и в срок своите задължения. Те освен това, заплатили вместо П. И. и Н. И. цената на придаваемо място от общински терен към УПИ Х-6047, както и дължимата за това такса – общо 4824 лв.
Установено е, че в договора е уговорена неустойка за неизпълнение в размер на 20 000 лв., дължима солидарно от собствениците на терена.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че П. И. и Н. И. дължат обезщетение на И. И. и Х. С. общо в размер на 4824 лв., както и уговорената неустойка. Относно размера на последната е изложил съображения, че тя не се явява прекомерна с оглед вредите от неизпълнението за изправната страна и добрите нрави.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК няма обосновка за допускане на касационно обжалване на решението, с което П. И. и Н. И. са осъдени да заплатят припадащите им се части от сумата в размер на 4824 лв., която вместо тях и за целите на договора са погасили И. И. и Х. С.
Относно решението по иска с правно основание чл. 92 ЗЗД касаторите са се обосновали с ”материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл поделото е дължат ли ответниците неустойка и на кого от ищците и прекомерна ли е присъдената от съда неустойка”. Позовали са се на противоречия с Р-125-1963-І ГО ВС РБ, Р-138-1956-ІV ГО ВС РБ, Р-169-2007-ТК ВКС, Р-576-1995-петчленен състав ВС РБ.
Дали ответниците дължат неустойка и на кого от ищците е крайния резултат по предявения иск по чл. 92 ЗЗД, който съдът следва да постанови при преценка на събраните по делото доказателства, твърденията и доводите на страните и с поред разпореденото в материалния закон. Касаторите не са пояснили при решаването на какви материалноправни или процесуалноправни въпроси, въззивният съд е постановил, че П. и Н. И. трябва да заплатят по 5000 лв. неустойка на И. И. и Х. С. и съответно, че даденото разрешение противоречи на това по приложените съдебни решения, евентуално на други съдебни актове или пък на практиката на Върховния касационен съд /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, евентуално разглеждането им е от значение за точното приложение на закона, както и развитие на правото.
Приложените към изложението съдебни решения имат отношение само към въпроса за това може ли съдът да приеме, че уговорената в договор неустойка е прекомерна и ако го установи клаузата за неустойка валидна ли е.
Въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с приетото по приложените съдебни решения, включително и в тези, на които са се позовали насрещните страни в отговора си.
Съдът е изследвал възражението на ответниците за прекомерност на уговорената в договора неустойка, като е приел, че отговора по този въпрос има отношение към валидността на самата клауза. С помощта на съдебна експертиза е установил размера на щетата за купувачите. Несъгласието на касатора с този извод само по себе си не обуславя основание за допускане на касационно обжалване. При това претенцията по чл. 92 ЗЗД е предявена като частична, а за уважения размер от по 5 000 лв. не се и поддържа твърдение за прекомерност на обезщетението.
В заключение, жалбата на П. И. и Н. И. не следва да бъде допускана до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 164/13.04.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 160/2009 г. в частта, с която са отхвърени исковете на И. Х. И. и Х. С. С. от по 1 200 лв. срещу Н. М. И. и П. М. И. – припадаща се част от заплатени разходи за изготвяне на инвестиционен проект на сграда според уговореното в договора от 18.09.2006 г., ведно с мораторна лихва и разноски.
УКАЗВА на И. Х. И. и Х. С. С. в едноседмичен срок от съобщението да заплатят общо държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 96 лв., като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
При изпълнение в срок, насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20. 01. 2011 г. от 09.00 ч.
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 164/13.04.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по гр.д. № 160/2009 г. по жалбата на Н. М. И. и П. М. И.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на страните за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: