О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 7 май 2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 53/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В. С. И. от гр. Б. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 24.06.2008г по гр.д. № 1816/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 12 април 2007г по гр.д. № 19087/2006г. С това решение районният съд отхвърлил исковете й,предявени срещу А. „М” на правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
В изложението за допустимост на обжалваното решение жалбоподателката е посочила че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.т.1,2 и 3 ГПК и като доказателство за това е цитирала решения на Петричкия районен съд,на Благоевградския окръжен съд, на ВКС и на ВАС,някои от които са приложени към касационната жалба.
Върховният касационен съд след проверка допустимостта на касационната жалба,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била безспорна:
Върховния касационен съд с решение № 803/27.05.2005г възстановил ищцата В. С. И. на заеманата от преди незаконното й уволнение длъжност”главен счетоводител” в А. „М” клон Благоевградволнението било извършено със заповед № 6* от 05.08.2005г на началника на Главно управление „М” гр. С..
Спазвайки разпоредбата на чл.345 ал.1 КТ след получаване на съобщението на 25.04.2006г, на същия ден В. И. подала молба до Директора на А. „М” за заемане длъжността, която преди уволнението,заемала-главен счетоводител. На следващия ден-на 26.04.2006г се явила на работното място в сградата на митницата в гр. Б. и там, видно от нейното обяснение в писмото до Генералния директор А,приложено на л.9 от делото, в стая № 403 й били осигурени бюро и компютър ,но не й били възлагани никакви служебни задачи.
Междувременно със Закона за държавния служител-Д. В.бр.67 от 27.7.1999г,влязъл в сила на 27.08.1999г и по Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията категория А3 № 7,приета с ПМС № 35 от 20.03.2000г длъжността „главен счетоводител” е била определена за заемане само по служебно правоотношение . Защото според чл.2 от ЗДС. 2. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.”В преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител са били посочени и аналогичните на ищцата случаи и на
04.05.2006г тя подала молба и необходимите документи по чл.8 ЗДС за преминаване на трудовото й правоотношение в служебно правоотношение. . Нейният работодател не е отговорил,а вместо това от 14.07.2006г й предложил подписването на допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение. Ищцата отказала и с нова заповед № 3413/24.07.2006г на основание чл.325 т.12 от Кодекса на труда бил прекратен трудовият договор № 1* от 04.0571990г, сключен с В. С. И..
В изложението не е посочен кой е същественият материално правен въпрос,решен в противоречие с практиката на съдилищата и на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Налага се изводът,че оплакванията се отнасят до законността на избора на ръководството на А. „М” по подадената молба за преминаване на трудовото правоотношение в служебно-че вместо да издаде заповед за промяна и ищцата като главен счетоводител да се счита държавен служител, директорът издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Софийският градски съд ,действащ като въззивна инстанция правилно е прие,че предмет на делото е обжалване уволнението на В. С. И. което е по Кодекса на труда-чл.325 г.12-поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител. Според ПЗР на ЗДС „ Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в „Държавен вестник“.
(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.”
Прекратяване на трудовоправните отношения е извършено по Кодекса на труда и съобразно длъжността на която е била,административният ръководител е бил длъжен да прекрати трудовото правоотношение и за тази длъжност да издаде нова заповед с която да създаде служебно правоотношение по Закона за държавния служител /ЗДС /.
Както Кодекса на труда ,така и практиката на ВКС и на ВАС и на съдилищата в страната в този случай са последователни: необходимо и достатъчно условие за прекратяване на действащото до тогава трудово правоотношение е длъжността да е определена за заемане от държавен служител. И в Р № 1678/2003г на ВКС,3-то гр. е посочено че „ При определяне на длъжността за заемане от държавен служител трудовото правоотношение на заемащото я до този момент лице се прекратява както при назначаването му на същата длъжност по служебно правоотношение, така и при отказа за издаване на акта за назначаването му за държавен служител”.
В Р № 3570/22.05.2001г по адм. № 8555/2000г ВАС изрично е приел,че „..в крайна сметка административният ръководител /органът по назначаването/ в случаите на пар.3 ПЗР на ЗДСл издава два акта: акт за назначаването на съответното лице на същата длъжност, но вече като държавен служител или постановява мотивиран отказ да издаде такъв акт ,или акт за прекратяване на съществуващото до този момент трудово правоотношение….. Различията на актовете посочени по-горе… обуславя и различните форми на съдебен контрол за тяхната законосъобразност: актовете с които административният ръководител /органът по назначаването/ е отказал да издаде акта за назначаването,имат административноправен характер и подлежат на контрол по реда на административното правосъдие : актовете,с които се прекратява съществуващото до тогава трудово правоотношение,подлежат на контрол чрез исково производство по чл.344 ал.1 КТ”.
При постановяване на решението си Софийският градски съд е разрешил съществените въпроси от материалноправно и процесуалноправно естество съобразно със закона-чл.325 т.12 КТ и съобразно практиката на ВКС и на съдилищата в страната.
Не са налице условията за допускане на касационно обжалване въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.т. 1 и 2 КТ. Тъй като не съществува противоречие и в практиката на отделните състави на ВКС,която би могла да се преодолее с издаване на тълкувателно решение, не е налице основанието и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Софийския градски съд от 24.06.2008г по гр.д. № 1816/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: