Определение №847 от по гр. дело №431/431 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 847
 
София, 21.07.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 17 юли две хиляди и девета година, в състав:
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
                             МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №  431 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
 
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Софийската градска прокуратура е обжалвала решението на Софийския градски съд от 17.12.2008г по гр.д. № 787/2008г,с което е отменено решението на Софийския районен съд от 16.01.2008г по гр.д. № 15488/2007г в частта в която е бил отхвърлен искът,предявен на правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ от Л. А. Ц. срещу Прокуратурата на Република България за сумата 4 000 лева и в тази част постановил ново решение. С него Софийският градски съд осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Л. А. Ц. сумата 4 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от незаконно обвинение в извършване на престъпление,неимуществени вреди./ върху присъдената сума не е начислена законна лихва,макар че е имало искане ,но в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила/.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че същественият материално правен въпрос- размерът на обезщетението-бил разрешен от Софийския градски съд в противоречие с практиката на съдилищата и тази на ВКС-Т. Р. № 2/2004. Приложени са е решенията на отделните състави на ВКС-Р № 156 от 10.05.2006г по гр.д. № 2633/2004г на 4-то гр.отд., Р № 1* от 27.12.2006г по гр.д. № 2800/2005г на ВКС,4-то гр.отд., Р № 103 от 14.01.2005г по гр.д. № 138/2004г на Бургаския апелативен съд.
Върховният касационен съд след проверка на посочените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване прие следното:
Не са налице основанията да допускане до касационно обжалване решението на Софийския градски съд.
Фактическата обстановка по делото е била безспорна: ищецът бил обвинен в извършване на престъпление през 1996г и едва през 2006г решението по оневиняването му влязло в сила-т.е. наказателното преследване е продължило около 10 години. През това време бил свален от директор на клон на Земеделска банка,бил безработен, чувствал се зле и поради факта,че и майка му се разболяла и че негативните изживявания продължили при нея от 69 годишна възраст до 82 годишнина. В този смисъл решаващият съд е събирал доказателства и при пълната им преценка ,приел че обезщетението следва да бъде в размер на 4 000 лева.
Така постановеното решение,разрешавайки конкретния правен спор,не е постановено в противоречие нито на Тълкувателно решение № 3/2004г ОСГК на ВКС,нито на цитираните решения на отделните състави на ВКС и на решението на Бургаския апелативен съд. С Тълкувателно решение № 3/2004г ОСГК е дало задължителни указания по прилагането на правните норми на ЗОДВПГ или с новото наименование ЗОДОВ,а за останалите случаи отделните състави на ВКС и този на Бургаския апелативен съд са разрешавали конкретно всеки един казус.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 17.12.2008г по гр.д. № 787/2008г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top