О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 08.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 7 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 79/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С. професионална гимназия по с. и геодезия „А” гр. С. представлявана от директора А. Б. и от адвокат С е обжалвала решението на Сливенския окръжен съд от 23.09.2008г по гр.д. № 290/2008г с което е оставено в сила решението на Сливенския районен съд от 13.03.2008г по гр.д. № 5604/2007г. С това решение районният съд признал за незаконно уволнението и отменил заповед № І-31/31.11.2007г на директора на СПГСГ”А” гр. С. с която било прекратено трудовото правоотношение на П. Т. П. ,считано от датата на връчване на заповедта на 03.12.2007г с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” на П. Т. П. и със същото решение е бил възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „учител” в СПГСГ „А”. В негова полза са присъдени и разноски в размер на 133.34 лева.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от ищеца П. Т. П. в частта,в която е отхвърлен искът му за присъждане обезщетение по чл.225ал.1 КТ в размер на 6 142.56 лева. Твърди се,че било налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 КТ.
Върховният касационен съд провери изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд и прие следното:
При постановяване на решението Сливенският окръжен съд е приложил точно закона и същественият материално правен въпрос-че при изборна длъжност за срок от два мандата трудовото правоотношение с първоначалния работодател се запазва, не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и на Върховния касационен съд.
Но освен това, исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са били уважени не само по горното съображение,а за това,че издадената заповед за уволнение не е била мотивирана. В нея е посочено,че „след 08.11.2007г е извършил следното:Г-н П. Т. П. не се е явил на работа в течение на повече от два последователни работни дни…..”,което е означавало че става въпрос за неявяване на работа след изтичане на втория кметски мандат на П. Т. ,тъй като първият е бил от 1999г до 2 003г. Видно от заповед № І* от 02.11.1999г на директора на Техникума по с. на ищеца избран за кмет- му е бил разрешен „ неплатен служебен отпуск във връзка с избирането му за кмет на гр. Ш. община Т., считано от 02.11.1999г”.
Сливенският окръжен съд е разрешил спора между страните съобразно представените по делото доказателства и е отменил обжалваната заповед за това ,че не е отговаряла на изискванията на чл.195 ал.1 КТ-изисквания за които и съдът следи служебно поради императивния характер на правната норма. Приложил е точно закона и в случая въобще не става въпрос за прилагане на някаква практика,та макар и противоречива. Напротив,в това отношение-щом заповедта за уволнение не е мотивирана,практиката на ВКС е единна: заповедта е незаконосъобразна и се отменява.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 КТ и за това искането на Сливенската професионална гимназия за с. и геодезия „А” гр. С. се оставя без уважение.
Без уважение се оставя и искането на П. Т. П. за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд в частта,в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение-по чл.344 ал.1 т.3 КТ.
Искът е отхвърлен поради недоказаност,а не по някакво неточно разрешаване на съществен материално правен въпрос . В тежест на ищеца е било до установи размерът на трудовото възнаграждение, което ако е бил на работа в ответната С. професионална гимназия по с. и геодезия през месеца, предхождащ незаконното уволнение, е можел да получи,съответно решаващият съд да се произнесе по него. Тогава би могъл и да се постави въпроса за базата за изчисление.
Но съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1 т.3 КТ дължи се „обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;”,което означава и получавано трудово възнаграждение именно за длъжността, за която е било незаконно прекратено трудовото правоотношение. Не за трудовото възнаграждение,получавано при друг работодател и при друга изпълнявана работа.
По настоящето дело ,обаче, ищецът в чиято тежест е било да установи това трудово възнаграждение,след като не е представил доказателства,не би могъл и да иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение „ поради празнотата в закона” Безпредметно е обсъждането за наличие или липса на практика противоречаща на отделните състави на ВКС,която да се уеднакви с едно тълкувателно решение..
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 23.09.2008г по гр.д. № 290/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: