Р Е Ш Е Н И Е
№ 360
София, 27.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 15 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 604/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм/.
Д. С. в качеството си на Е. „Н” с. С. община З. чрез своята процесуална представителка адвокат В от Пловдивската адвокатска колегия е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 01.03.2007г по гр.д. № 1794/2006г,с което е обезсилено решението на Златоградския районен съд от 25.04.2006г по гр.д. № 206/2004г и производството по делото е било прекратено.
В касационната жалба се поддържа,че при постановяване на решението си Пловдивския окръжен съд допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила и че това е отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение прие следното:
В исковата молба Е. „Н” с. С. община З. е твърдял,че с договор от 06.12.1999г № 958,сключен между него и „В” ЕООД гр. С. бил закупил и бил станал собственик на недвижим имот от 2 086 кв.м. площ,находящ се в гр. З. на с. С.,заедно с построените върху него 4 сгради с обща площ 105 кв.м. Съобразно действащата по това време Наредба за търговете върху него като купувач от датата на сключването на договора-от 06.12.1999г преминавало и правото на собственост върху имота,след като и договорът бил вписан по надлежния ред в Службата по вписванията. При опитът му да се снабди с нотариален акт,нотариусът отказал издаването,тъй като претенции за този имот имала и ответницата В. Отказът на нотариуса бил обжалван,но жалбата била оставена без уважение с указанията,че правата си на собственост ищецът трябва да установи по общия исков ред.
Петитумът на исковата молба бил да се приеме за установено по отношение на ответницата В,че той- Д. З. С. в качеството си на Е. „Н”,бил собственик на закупения с договор от 06.12.1999г недвижим имот от 2 086 кв.м.,находящ се в гр. З. за с. С.,заедно с построените върху него 4 бр. сгради.
В хода на разглеждане на делото от Златоградския районен съд е било установено,че на ответницата е била възстановена собствеността по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ,че бил извършен въвод в имота и че се снабдила с констативен нотариален акт за собственост.
При тези данни, въззивният съд е приел,че правният интерес от търсената с иска защита,не е бил с предявяване на установителния иск по чл.97 ал.1 ГПК /отм/,а само с ревандикационния иск по чл.108 ЗС.
Вярно е че като предпоставка за допустимост на установителния иск,както правилно е приел и въззивния съд, чл.97 ал.1 ГПК /отм/изисква наличието на интерес от установяването на спорното между страните, право. В конкретния случай,обаче, съществува интерес от установителния иск поради оспорване правата му на собственик от ответната страна. За предявяването на осъдителния иск по чл.108 ЗС не би било достатъчно само да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право,а се е изисквала по-голяма защита-освен да се разреши със сила на пресъдено нещо гражданският спор,но и присъщите на иска по чл.108 ЗС защитни цели: ответникът да предаде владението върху спорния недвижим имот.
Най-обща е формулировката че липсва правен интерес от установителния иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. В тези случаи установителния иск има субсидиарна форма за защита и тя влиза в действие когато те са недопустими. Но наличието на правен интерес се изследва най-пълно и се взема предвид само ако действително са налице всички изисквания за това.
В конкретния случай ищецът е искал само да му се признаят правата на собственост върху закупения на търг, недвижим имот. Това е станало на 6.12.1999г,когато е бил сключен и договора за продажба между „В” ЕООД гр. С. и Едноличния търговец Д. Х. С. През 2000г на ответницата В по гр.д. № 109/2000г на Златоградския районен съд е била възстановена собствеността върху ливада от 2 дка в м.”Ч”,землището на гр. З..
С настоящето производство ,предявявайки исковете си за собственост ищецът не би допуснал придобиването на имота и по давност и това е решаващо съображение за наличието на правния интерес от търсената с иска защита,защото докато трае съдебния процес относно спорния имот,давността не тече-чл.84 ЗС във вр. с чл.115 ал.1 б.”ж” ЗЗД. Въззивният съд е бил длъжен да разгледа подадената жалба и действайки като втора първа инстанция да разреши спора по същество.
Процедирайки обратно, е допуснал нарушения на съществени съдопроизводствени правила-чл.2, чл.4 , чл97 ал.1 чл.208 ГПК. Това представлява отменително основание по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и за това решението на Пловдивският окръжен съд следва да се отмени.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския окръжен съд от 01.03.2007г по гр.д. № 1794/2006г.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав,който в зависимост от крайния изход на спора,да присъди и направените пред ВКС,разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: