О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 14.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1661 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Х. Х. от с. Е. област чрез своя процесуален представител адвокат М е обжалвал решението на Разградския окръжен съд от 21.07.2008г по гр.д. № 171/2009г с което като е отменено решението на Разградския районен съд от 29.04.2009г по гр.д. № 3/2009г е постановено ново решение. С него Разградския окръжен съд е предоставил упражняване родителските права по отношение непълнолетното дете А. М. Х. на майката А. Ф. И. ,а по отношение на бащата М. Х. Х. определил режим на лични отношения с право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота да 18 часа в неделя и един месец през лятото,когато не съвпада годишният платен отпуск на майката.
Съдът е осъдил М. Х. Х. да заплаща на непълнолетната А. М. Х. по 50 лева месечна издръжка,считано от датата на влизане на решението в сила и в полза на държавата такса в размер на 75 лева.
В изложението по допустимост към касационната жалба най-общо е посочено че „Точното прилагане на закона предполага че следва да е спазен материалния закон чрез правилното прилагане на процесуалния закон” и че „ Първо и прието доказателство след даване ход на делото по същество в срока за произнасяне с решение” и „второ има произнасяне по иск,който е предявен от ненадлежна страна”. Тези съображения обосновават искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд,тъй като при разрешаване на материално правен или процесуално правен въпрос не бил приложен точно закона и решението на ВКС би имало значение за развитие на правото-основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК прие следното:
Така както са формулирани въпросите,които според касаторът представляват разрешения на материално правен и процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС,не могат да обосноват извода,че искането е основателно. Производството по делото е било по чл. 77 във вр. с чл.71 ал.2 СК /отм/. С решението,чиято касация се иска, Разградския окръжен съд при изменени обстоятелства е предоставил родителските права по отношение непълнолетното дете А за упражняване от майката А. Ф. И. ,като е направил крайните си изводи освен въз основа на всички събрани по делото доказателства ,но и след изслушване на 15-16- годишната дъщеря. Тя изразила категорично становище че желаела да живее при майка си, а не както до предявяването на иска за променя на родителските права ,до когато живеела при баща си.
Решаващият съд е приложил точно правната норма. По смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК „ точно” прилагане на закона е изясняване на установеното в закона правило и съответно неточното му прилагане е създаването на правило, различно от установеното в закона.. Правният ефект от неточното прилагане е пълно неприлагане на правната норма в истинският й смисъл. Създадената при неточно тълкуване съдебна практика води до нарушаване на принципа за законност,провъзгласен в Конституцията и чл.5 ГПК. Създаденото противоречие в практиката и в отделните състави на ВКС се преодоляват чрез издаването на тълкувателни решения.
Конкретният случай не е такъв. Касационният жалбоподател дори не е формулирал при разрешаване на кои материално правни или процесуално правни въпроси,решаващият съд не е приложил точно закона. Само по себе си това е също основание да не се допуска касационно обжалване. Поради това и поради фактът,че въззивният Разградски окръжен съд не е допуснал неточно прилагане на правната норма,че има последователна съдебна практика и че ако се допусне касационно обжалване с постановеното решение на ВКС не би се допринесло за развитие на правото,касационното обжалване в конкретния случай е недопустимо.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Разградския окръжен съд от 21.07.2009г по гр.д. № 171/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: