О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 17.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 14 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 3891 / 2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Г. Р. чрез своя процесуален представител адвокат Н е подал к. жалба срещу решението на Софийския апелативен съд от 22.04.2008г по гр.д. № 1241/2007г в частта в която е отменено решението на Софийския градски съд от 2.05.2007г по гр.д. № 2568/ 2006г уважаващо искът над 10 000 лева до 50 000 лева и в частта в която П. на Република България е била осъдена да заплати и сумата 8 400 лева,представляващи обезщетение за претърпяни от незаконното обвинение в извършване на престъпление имуществени вреди-неполучавано трудово възнаграждение за времето от 20.09.2000г до 20.01.2002г- и в тази част е постановил ново решение с отхвърляне на иска за посочената разлика-т.е. за 40 000 лева претендирано обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 8 400 лева за претърпяни имуществени вреди.
Като основание за допускане касационното обжалване П. Р. е посочил чл.280 ал.1 т.3 ГПК във вр. с чл.281 т.3 ГПК
Касационна жалба е подадена и от Апелативната п. гр. С. срещу решението на Софийския апелативен съд в частта в която искът на П. Г. Р. ,предявен на правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ срещу П. на Република Блгария,е бил уважен за 10 000 лева. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочена разпоредбата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка допустимостта и на двете касационни жалби,прие следното:
И двете страни не са спорели по основанието на предявените искове- чл.2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и по тяхната основателност. Спорът е бил само досежно размерът на дължимото обезщетение и за това и в тази част се обжалва решението на Софийския апелативен съд.
Неговото решение,обаче е постановено на основата на законовите критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД. В изключителна компетентност на решаващия съд е определянето на конкретно обезщетение и това определяне не подлежи на уеднаквяване. Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК има предвид случаите при които ВКС да се е произнесъл по съществен материално правен или процесуалноправен въпрос така, че да е в пълно противоречие с практиката на решенията,постановени пак от ВКС –т.е. противоречива да е самата практика на ВКС,а не да съществува противоречие на решението на въззивния съд с решенията на отделните състави на ВКС,защото противоречието на практиката между тях би могло да се преодолее с издаването на тълкувателно решение.
Не съществува основание и по втората хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК-т.е. от значение……. както и за развитието на правото”,защото
съществува разпоредбата на чл.52 ЗЗД,съществуват обясненията и задължителните указания по приложението на закона,дадени в ТР № 3/2004г ОСГК и не се изисква тълкуване на правна норма с цел преодоляване непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон.
Касационната жалба на Апелативната п. гр. С. също следва да се остави без уважение.
Наличието на решения на по-долните инстанции- чл.280 ал.1 т.2 ГПК изисква наличието на противоречива практика на съдилищата в България,но не и на тези,постановени от тричленните състави на ВКС. С новото решение на ВКС-това към което се стреми страната,обжалвайки решението на въззивния съд, би следвало да уеднакви практиката,която до тогава е съществувала.
Към касационната жалба на Апелативната п. са представени решения на Бургаския апелативен съд- решение № 103 от 14.01.2005г по гр.д. № 138/2004г и на Великотърновския апелативен съд- решение № 423 от 04.01.2006г по гр.д. № 408/2005г,които се отнасят до подобни случаи но основният,същественият материално правен въпрос-отговорността на П. на Република България- е бил решен еднакво-обезщетение се е дължало.
Върховният касационен съд приема,че и двете касационни жалби следва да се оставят без разглеждане по същество,защото не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.т.2 и 3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 22 април 2008г по гр.д. № 1241/2007г както в частта, в която е оставено в сила решението на Софийския градски съд от 02.05.2007г по гр.д. № 2568/2006г уважаващо искът на П. Г. Р. срещу П. на Република България за сумата 10 000 лева,
Така и в частта , в която като е отменено решението на Софийския градски съд е постановено ново решение с което са отхвърлени исковете,предявени от П. Г. Р. срещу П. на Република България за разликата над 10 000 лева до 50 000 лева-претендирано на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ,обезщетение за претърпяни неимуществени вреди- и за сумата 8 400 лева,представляваща претендирано обезщетение за претърпяни имуществени вреди- неизплатено трудово възнаграждение за времето от 20.09.2000г до 20.01.2002г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: