О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 11.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 135 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. П. К. представлявана от адвокат А гр. С. е обжалвала решението на Благоевградския окръжен съд от 27.10.2009г по гр.д. № 216/2009г ,с което е отменено решението на Районния съд гр. Г. от 26.01.2009г по гр.д. № 704/2008г и е постановено ново решение. С него Окръжният съд отхвърлел исковете,предявени от Е. П. К. срещу Н. Г. А. за прогласяване нищожността на сключения с нот.акт № 178/2005г договор за дарение поради липса на съгласие и при условията на алтернативност за прогласяване същият договор за унищожаем-сключен поради грешка или при измама.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че „съдът се е произнесъл по материално правен въпрос,който е в противоречие с практиката на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК”.. и са посочени 4 решения на различни съдебни състави на ВКС,но не е посочен кой е основния по делото въпрос,разрешен в противоречие на посочените решения. Освен това цитираните и приложени към изложението решения на тричленни състави на вКС- Р № 1* от 29.10.1993г по гр.д. № 385/93г ВС,2 Г. О., Р № 234 от 23.02.2001г по гр.д. № 1225/2000г ВКС, 5 Г. О.- не обуславят основанието за допустимост съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК,а по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Поддържа се, че било налице и третото основание по чл.280 ал.1 ГПК-това по точка 3- че бил неточно приложен закона и че решението би имало значение за развитие на правото,тъй като по въпроса какви въпроси по чл.145 ал.1 ГПК съдът е бил длъжен да постави на страните за изясняване на фактите,за да укаже значението им за делото и какво трябва да съдържа доклада по чл.146 ал.1 и „ в каква насока да са указанията на съда по чл.146 ал.2 ГПК при твърдение на участник в процеса,че е глух”- нямало съдебна практика.
Върховният касационен съд провери посочените основания за допустимост и прие следното:
Искането не е основателно.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1 /2009г,че щом касаторът не е изложил ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е бил разрешен в обжалваното решение, не би могло да се допусне касационно обжалване.. Защото материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този въпрос, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и който е обусловил правната воля на съда,обективирана в неговото решение. Този или тези въпроси Върховният касационен съд не би могъл да ги формулира и извежда от твърденията на касатора по конкретното дело на собствено основание,защото това би заселило служебното начало и би било във вреда на касационния ответник.”Непосочване на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване”. В този смисъл е безпредметно обсъждането на приложените решения на ВКС за съдебна практика която според твърденията на касатора обуславял основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /Ако е имало ясно формулиран кой матариално правен или процесуално правен въпрос е бил разрешен от въззивния съд в противоречие на съществуващата практика,основанието за допустимост би било чл.280 ал.1 т.2 ГПК/
И по последния въпрос-дали решаващият съд е бил длъжен да направи такъв доклад,че да бъде разбран и от страна,която е заявила че не чува,че е глуха-т.е. доклада по чл.146 ал.1 ГПК. И респ.да постави по същия начин и въпросите по чл.145 ГПК.
По настоящето дело тези въпроси не са стояли. На първо място,по делото не е имало никога твърдения,че страната-ищец е била глуха. В пространната искова молба е изтъкнато,че когато при изповядане на сделката отишла при жена-нотариус и тя й говорела, Е. П. К.. „нищо не разбрала”-т..е. нещо съвсем различно от „нищо не чула”. Това че не е разбрала не е означавало,че при разглеждане на делото съдът е бил длъжен да използва тълковник или друг способ за разбиране,защото не всеки човек има юридическа подготовка. За това ищцата се е явила и е била представлявана от правоспособен юрист-адвокат Б. ,както пред Гоцеделчевския районен съд,така и пред Благоевградския окръжен съд. И ако действително е имала нужда да чуе това, което е говорел съда при своя доклад/а докладът е бил и вписан в съдебните протоколи,/ чл.4 ал.3 ГПК.допуска назначаването на тълковник.
Следователно по поставените въпроси за изслушване обясненията на страните,за доклада на решаващия съд и за указанията,които е длъжен да дава, не съществуват неясноти и не е необходимо произнасяне по реда на чл.290- ГПК. Благоевградският окръжен съд е приложил точно закона и едно решение на ВКС в настоящия състав не би допринесло за развитие на правото.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 27.10.2009г по гр.д. № 216/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: