О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София, 29.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 5 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 185 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. Г. А. и Л. М. А.,двамата от гр. С., представлявани от адвокат Д са обжалвали решението на Софийския градски съд от 12 октомври 2009г по гр.д. № 3247/2008г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 28.11.2007г по гр.д. № 2997/2004г. С това решение районният съд отхвърлил исковете им,предявени срещу Е. Т. П. и Л. М. П. за солидарно заплащане на следните суми: 6 000 лева-по 3 000 лева за всеки един от ищците,представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане имуществени вреди,описани в приложение № 1 към исковата молба,приложено на л.34 от делото / липсващи части на л.а. марка „ Ф. ”,повреди по колата,състояние на външните детайли,консумативи за извършен ремонт/; 1000 лева-или по 500 лева по отделно-обезщетение за заплатени суми на трети лица за ползване на автомобила за времето от 31.03.2000г до 18.12.2002г; сумата 1000 лева-по 500 лева за ищците по отделно,представляваща пропуснати ползи от нереализирани печалби от търговска дейност за времето от 31.03.2000г до 18.12.2002г; 180- по 90 лева- направени разходи за транспортирането на автомобила и сумата 820 лева или по 410 лева,представляваща претендирано обезщетение за претърпяни неимуществени вреди.
В изложението към касационната жалба се твърди,че нямало практика по въпроса кой е пасивно отговорен за вредите,които са претърпяли гражданите от задържане леките автомобили от МВР за времето през което са правили проверка за извършено престъпление,по сигнал на граждани и в този смисъл било налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд провери посоченото основание и данните по делото,възприети от решаващия съд и прие следното:
Не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,защото съществения за спора въпрос- отговорят ли за повредите по автомобила,ответниците само за това,че са се обърнали към служителите на МВР с конкретно оплакване и молба за съдействие, а органите на МВР са иззели автомобила на ищците марка „Ф” с д.к. № С* и са го задържали около 3 години- е бил разрешен съобразно чл.45 ЗЗД-т.е. че след като не са били доказани виновни действия или бездействия ,с които са били причинени вредите, ответниците не биха могли да отговарят имуществено и да обезщетяват ищците за „всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането” /чл.51 ал.1 ЗЗД/. Софийският градски съд действащ като въззивна инстанция,правилно е приел,че не противоречи на закона и че не е противоправно поведението на Л. М. П., подавайки жалба до 09 РПУ „Л” гр. С.. От постановлението на Софийската районна прокуратура от 03.12.2002г е било видно,че наказателното производство по образуваното дознание № 15 092/02г по описа на 01 РПУ-СДВР и пр.пр. № 6273/00г на СРП- е било прекратено,за това защото инкриминирания документ-декларация по чл.36 ЗСДВ,за която ищецът Е. Г. А. признал,че е вписал неверни данни,не била представена. Това е означавало,че дознанието се е водело и за това,че т.н.”уличено лице”-ищецът Е. Г. А.-сам е признал,а това е поддържала и ответницата Е е извършил документно престъпление. По този повод е бил иззет и задържан лекия автомобил,който по-късно е бил прехвърлен на ищците. Или,не е била доказана вината на семейство П. и причинната връзка между съсипаната кола и уврежданията им и тяхно виновно поведение.
Софийският градски съд е посочил, че ищците биха имали на разположение защитата по чл.2 т.2 ЗОДОВ,но това съждение за случая,е неправилно. По Закона за отговорността на държавата и общините за вреди-Д-В..бр.60/88г- отговорността на държавната е безвиновна и за това нейните органи-органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции,отговорят само за посочените в чл.2 незаконни действия: задържане под стража,включително и като мярка за неотклонение, обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано,прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки,прилагане от съда на административна мярка,изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер,осъждане на наказание по НК или налагане на административно наказание когато лицето бъде оправдано или административното наказание-отменено. Ако ищците претендират обезвреда за вредите, би следвало да насочат исковете си към съответните виновни служители на МВР,което би ангажирало и отговорността на В. министерство,но по чл.49 ЗЗД,а не по чл.2 т.2 ЗОДОВ.
Следователно, Софийският градски съд е отхвърлил исковете като недоказани,а не поради различно тълкуване на правни норми. Не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 12.10.2009г по гр.д. № 3247/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: