О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 926
София, 24.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 262 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Груповата п. за п. медицинска помощ „З” ООД гр. П.,представлявана от д-р Н от своя процесуален представител адвокат П е обжалвала решението на Пернишкия окръжен съд от 10.07.2009г по гр.д. № 325/2009г с което е отменено решението на Пернишкия районен съд от 24.02.2009г по гр.д. № 2708/2007г и е постановено ново решение. С него Окръжният съд отхвърлил искът,предявен от ГППМП „З” ООД гр. П. срещу Националната здравноо. каса гр. С. за сумата 1 602.50 лева като получена без правно основание,заедно с претенцията за лихва,считано от 15.02.2008г и претенциите за направените по делото разноски.
Съдът оставил без разглеждане като недопустим предявения иск срещу Районната з. осигуритална каса гр. П. и в тази част прекратил производството по делото.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при постановяване на решението си Пернишкият окръжен съд се произнесъл в противоречие на Р № 12098/04.12.2006г по адм.д. № 3696/2006г ВАС,което би следвало да се конкретизира като основание по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК,а щом като нямало съдебна п. по повдигнатите въпроси било налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допускане касационен контрол върху решението на Пернишкия окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В случая се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая касаторът не е формулирал такъв въпрос, а направеното от него изложение съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. След като липсва изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, последваща проверка относно това дали същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, не може да бъде извършена. Отделен остава въпросът, че в изложението към касационната жалба са посочени само най-общи критерии за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а направеното изложение не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна п. или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива п. на ВКС, нито на постоянна, но неправилна п. , в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на п. на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормата на чл. 55 ЗЗД, е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена п. на ВКС. Спорът между страните е решен по същество,като Пернишкият окръжен съд е изложил съображения защо приема,че получената от НЗОК сума е получена на основание сключения договор,че тази клауза не противоречала на нормите на Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната з. о. каса и че на основата на това съществували т.н. „регулативни стандарти”
Следва да се отбележи ,че цитираното решение на ВАС не може да служи като основание за прилагане разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК,защото в Т. Р. № 1/2009г ВКС е пояснил че „ Понятието „практика” по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища”При това положение, след като не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд от 10.07.2009г по гр.д. № 325/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: