О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 749
София, 30.06.2010година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1980 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Й. М. П. от гр. В. е обжалвал решението на Врачанския окръжен съд от 19.06.2009г по гр.д. № 383/2009г с което е потвърдено решението на районния съд в гр. К. от 18.02.2009г по гр.д. № 1288/2008г. С това решение районният съд отхвърлил искът му,предявен на правно основание чл.200 ЗЗД във вр . с чл. 79 ал.1 ЗЗД срещу П. М. Б. за сумата 10 000 лева,представляваща стойността на продадено дизелово гориво в размер на 4 180 литра.
Към касационната жалба липсва точно изложението за допустимост и не са точно формулирани основните материално оправни или процесуално правни въпроси,решени в противоречие на практиката на ВКС,на съдилищата в страната или че има неточно тълкуване на правна норма по която няма практика.
Все пак от съдържанието може да се направи извод,че става въпрос за това дали с предявяване иска за присъждане стойността на полученото дизелово гориво- 08.07.2008г е била прекъсната погасителната давност за вземането на ищеца.
Врачанският окръжен съд е приел,че вземането е станало изискуемо веднага с получаване на стоката-в случая – дизеловото гориво в размер на 4 180 литра от бензиностанцията на „Агропетролна компания” гр. С. с управител ищеца Й. М. П. на 23 04. 1998г и това следвало от разпоредбата на чл.200 ал.2 ЗЗД „Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото където то се извършва”.
Исковата молба на Й. П. е постъпила в районния съд гр. Лом на 08.07.2008г.
Окръжният съд,след направеното възражение на ответника за погасяване по давност на вземанията на ищеца, приложил разпоредбата на чл.110- ЗЗД-т.е. че в 5 годишен срок се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок и по същество отхвърлил исковата претенция в размер на 10 000 лева.
Процедирайки по този начин въззивният съд не е допуснал неточно приложение на закона и някакво приложение на правните норми в противовес на съдебната практика. Разпоредбите на чл.200 ЗЗД и чл.79 ЗЗД са ясни и практиката по тяхното приложение е обилна. Поставеният в касационната жалба въпрос не е съществен защото постъпилата в съда искова молба е далеч след давностния 5- годишен срок, считано от датата на издадената разписка и полученото дизелово гориво-някъде около 10 години след това. В този случая вземането действително е било погасено по давност.
Върховният касационен съд в настоящия състав приема,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 19.06.2009г по гр.д. № 383/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: