О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1446
София, 22.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1108 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
И. И. И. от с. К. община С. е обжалвала решението на Великотърновския апелативен съд от 21 април 2009г по гр.д. № 122/2009г с което като е било отменено решението на Великотърновския окръжен съд от23.12.2008г по гр.д. № 271/2008г,е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете й ,предявени на правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 13 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди и за сумата 5 000 лева представляваща лихва върху главницата за времето от 9.10.2004г до „завеждане на делото”-т.е. до 29.02.2008г.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че същественият материално оправен въпрос за това дали водача на трактор,който бил спрян от движение и бил без регистрационни номера и водач който не носел в себе си свидетелството за правоуправление,отговаря за всички вреди ,които са настъпили от трактора-в противоречие с практиката на съдилища и най-вече този на ВС и на ВКС и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2,а така също имало значение и за развитието на правото,след като точно се приложил закона-чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационно обжалване решението на Великотърновския апелативен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
Посочените решения на ВС и на ВКС се отнасят да транспортни нарушения и престъпления,извършени с трактори и други верижни селскостопански машини,но при друга фактическа обстановка. Така с решение № 129 от 03.03.1983г на ВС 3 Н. О. е прието,че при извършване на селскостопанска работа ,деецът оставил трактора с работещ двигател, слязъл от него без да го изключи и да се увери,че е спрян стабилно и през това време тракторът тръгнал и притиснал застаналия срещу него човек. Тогава ВС е приел,че в този случай важат правилата регулиращи тази дейност-т.е. дейността на селскостопанската машина,когато се работи и с други хора на полето. В този случай деецът е бил длъжен да съобрази,че след като не е изключил двигателя, машината може да потегли сама и да нанесе вреди. ВС приел,че след като не е съобразил и е настъпило увреждане,деецът е носел наказателна отговорност.
По н.о.х.д. № 392/83г ВС, 3.н.отд. с решение № 432 от 27.08.1983г ВС е приел,че „Лице,което управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за правоуправление,представлява опасен участник в движението. Липсата на квалификация, знания и опит при управлението на една сложна машина поставя в опасност всички участници в движението..”
В същото решение,обаче е изведен и друг принцип че „Нарушаването на правилата на движение, което има непосредствена връзка с безопасността на движението, не може да бъде третирано еднакво с нарушението,което се отнася до вътрешния ред и трудовата дисциплина и следователно, то не може да бъде в причинна връзка при настъпването на общоопасните последици”.
По този начин е бил разрешен и въпроса за отговорността на ответника М. П. Р. по настоящето дело. Липсвала е причинна връзка между увреждането на ищцата и поведението на ответника. Това че неговият трактор „Б” бил без регистрационен номер,че той самия не носел този ден-9.10.2004г-свидетелството си за правоуправление,което не било подменено с по-нов образец не са били в пряка причинна връзка с увреждането на ищцата. По делото е било установено,че М. Р. е събирал царевица в неговия участък обрасъл с висока около 2 метра царевица в която ищцата И нейния съпруг влязли и се настанили да почиват. Съпругът дори бил заспал и тогава когато приближил трактора,точно по тази причина –той е спял и тя се е опитвала да го вдигне,- жената не успяла да се отдалечи и била застигната от трактора,чиито десни колела минали през дясната седалищна кост и дясната подбедрица. Решаващият съд приел,че ответникът не е бил длъжен да предвиди,че в неговата нива освен хората които наел за беритба на царевица имало и други хора и че за тях е следвало да вземе мерки за безопасност. Той е управлявал натоварената селскостопанска машина нагоре,по наклон. Височината и гъстотата на насажденията са пречели да види легналите в неговата нива хора. При първия сигнал той спрял трактора и вече и с помощта на останалите берачи,които били в ремаркето,помогнал на пострадалите както да станат-съпруга, така и съпругата да я настанят в линейка за болницата.
Ответникът Р. не е нарушил правна норма,задължаваща го да маневрира безопасно в своята нива,засята с царевица. Вярно,имало е увреждане,но то не е в причинна връзка с поведението на ответника. За това правилно исковете са били отхвърлени и по този начин въззивният съд е приложил точно материално правната норма на чл.45 ЗЗД,респ. чл.86 ЗЗД. Разрешаване на съществения материално правен въпрос не е в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и за това не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1,нито по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд от 21 април 2009г по гр.д. № 122/2009г.
ОСЪЖДА И. И. И. да заплати на М. П. Р. направените пред ВКС разноски в размер на 800 /осемстотин / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: