О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 929
София, 24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 438 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
А. В. К. и М. Н. Н.,двамата представлявани от своя процесуален представител а. Б,са обжалвали решението на Варненския апелативен съд от 13.11.2009г по гр.д. № 295/2009г с което е отменено решението на Варненския окръжен съд от 25.05.2009г по гр.д. № 318/2008г и е постановено ново решение. С него Апелативният съд ги осъдил да заплатят на ЕТ” Н. Ненов” гр. В. сумата 15 810.74 лева,представляваща обезщетение за ползването без основание на ап. № 5 ет.2 от жилищна кооперация на ул.”Ф” № 11 гр. В. за времето от 20.03.2003г до 14.02.2008,заедно със законната лихва считано от 14.02.2008г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 878.40 лева.
В изложението към касационната жалба се навеждат основания за допускане касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,защото съществените за спора процесуално правни и материалноправни въпроси били решени в противоречие на практиката на ВС и на ВКС-Т. Р. № 1*0г ОСГК, Р № 280 от 04.04.2000г по гр.д. № 801/99г ВКС, 1 Г. О., Р № 327 от 27.07.2009г по гр.д. № 10/2008г ВКС 4 Г. О. Въпросите,които били решени в противоречие на съществуващата практика били следните: допустимост на събрано от въззивния съд доказателство,на което единствено се основавало въззивното решение,при „игнориране на допустими и идентични доказателства за същите обстоятелства,събрани пред първоинстанционния съд”-съществият за спора процесуално правен въпрос и
Правната квалификация на иска,която според касаторите била не по чл.59 ЗЗД,а по чл.55 ал.1 ЗЗД-търсене обезщетение на отпаднало основание.
Искането за допускане касационно обжалване,според Върховният касационен съд,е неоснователно.
Посочените в изложението въпроси са важни и съществени,но те не са основополагащи за спора по настоящето дело. При една безспорно установена фактическа обстановка, Варненският апелативен съд е приложил правната норма на чл.59 ЗЗД, защото действително двамата ответници са ползвали апартамента без правно основание след разваляне на договора за прехвърляне правото на собственост върху него върху т.н.”купувачка” А. В. К.. Вярно е че, сключеният предварителен договор е бил на името само на ответницата К, но в жилището е живял през цялото време и нейният фактически съпруг,ответникът М. Н. Н.. С предварителния договор,сключен на 20.06.2000г между” продавачът „ Е. „Н” и „купувачката А. В. К. е било доказано основанието на което К. заедно с детето и баща му са обитавали ап. № 5 в новопостроената жилищна кооперация от 20.6.2000г до момента на прекратяване действието на договора- 20.03.2003г. За този период въпреки че са го обитавали,тъй като е имало уговорка за да извършат довършителни работи в апартамента, ,не са плащали наем.
Варненският апелативен съд се е позовал на назначената от него техническа експертиза на инж. А, тъй като в тричленната техническа експертиза,депозирала заключение пред Варненския окръжен съд, е била допусната техническа грешка-алуминиевата дограма,поставена от ответниците е била посочена с квадратура 65 кв.м. на стойност 14 558.70 лева,а всъщност по единичната експертиза е била 6.65 кв.м. на стойност 1 489.47 лева. Естествено е,че разликата при приспадане дължимото обезщетение и направените разходи за довършителни работи е била значителна. Но в случая не става въпрос за ново доказателство,а за доказателство чрез което се коригират технически грешки. Така в т.6 от Т. Р. № 1/2000г ОСГК е посочено: „ Съгласно чл. 205, ал. 1, изр. 1 ГПК, пред въззивната инстанция се допускат само нови доказателства, без да са предвидени други ограничения за тяхната допустимост. С това е възприет модела на пълното въззивно обжалване в действуващата процесуална уредба за тяхната допустимост. С това е възприет модела на пълното въззивно обжалване в действуващата процесуална уредба, който се характеризира с неограничена възможност делото да се попълва с нови доказателства и да се изследват нови обстоятелства от въззивния съд. При тази система обжалващият може да посочи и такива доказателства, които е бил в състояние да посочи пред първоинстанционния съд, но което не е сторил поради виновното си процесуално поведение, т. е. чрез въззивното обжалване се цели не само поправянето грешките и пропуските на първоинстанционния съд, но и тези на заинтересованата страна по делото. Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 65 ГПК, която предвижда имуществена санкция при отмяна на първоинстанционното решение, поради посочване от страната на факти и доказателства, които е могла да посочи своевременно.”
Следователно, Варненският апелативен съд не е разрешил нито процесуалноправният нито материалноправният въпрос в противоречие на съществуващата практика,защото е доизяснил и попълнил делото с верен фактически материал.. Техническата експертиза не е била нито старо,нито ново доказателствено средство ,а чрез нея само са прецизирани отделните стойности на сметките между страните. И това процедиране е било допустимо.
Що се късае до оплакването,че Варненският апелативен съд не бил приложил точно закона,то е относимо към разглеждане жалбата по същество,а не по нейната допустимост. ВКС ОСГК в Т. Р. № 1/2009г е дал разяснение на понятието „точно прилагане на закона”-изясняване на установеното в закона правило и съответно неточното му прилагане със създаване на правило,различно от установеното в закона”. В конкретния случай решаващият съд е приел,че след като страните нямат какво да си връщат при отпаднало основание за ползването на един апартамент, неговият собственик няма друг иск,освен този по чл.59 ЗЗД за присъждане на обезщетение под формата на свободен наем за съответния период и след приспадане на направените от ползвателите разходи за довършване на жилището,съдът е постановил решението си. В този смисъл е и П № 1//79г Пленума на ВС. Но както се посочи,този въпрос е по същество и не се отнася до основанията за допустимост на касационното обжалване..
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд от 13.11.2009г по гр.д. № 295/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: