Определение №1566 от по гр. дело №1215/1215 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1566
 
София, 18.11.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
 ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
  АЛБЕНА БОНЕВА
 
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1215  2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
 
 
 
Производството е по чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 ГПК.
Х. Р. Х. от с. С. община Н. е обжалвал решението на Смолянския окръжен съд от 11.05.2009г по гр.д. № 124/2009г с което е отменено решението на Златоградския районен съд от 04.02.2009г по гр.д. № 126/2009г и е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете,предявени от Х. Р. Х. срещу Регионалния инспекторат по образование г. С. за признаване за незаконно и за отменяване уволнението му,извършено със заповед № 323 от 15.07.2008г,а така също и за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „директор на СОУ „В” с. С. област Смолян.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на процесуално правните въпроси- да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и по материално правния въпрос- за поисканите обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, Смолянският окръжен съд е постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС и на другите съдилища в страната и в този смисъл посочил Р-394 от 22.02.2005г по гр.д. № 1521/2003г 4 Г. О., Р № 481 от 10.04.2003г по гр.д. № 1521/2003г , ТК, Р № 121 от 20.04.1994г по адм.д. № 4939/93г ВС,3 Г. О., Р № 1* от 17.10.2005г по гр.д. № 1075/2005г 4 Г. О.,както и Р № 336 от 24.04.2000 г. по гр.д. № 855/99г 1 Г. О.
За материално правния въпрос,който бил решен неправилно според касатора в изложението е посочено решение № 764 от 1.12.1998г по гр.д. № 1738/97г ВКС 3 г.о. и Р № 1* от 2.11.1999г по гр.д. № 219/99г 3 Г. О.
Поддържа се, че ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение, с решението на ВКС би се постигнало точно приложение на закона и че то би имало значение за развитие на правото- основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Искането не е основателно.
По делото е било установено,че действително при провеждане на държавния зрелостен изпит на 03.06.2008г по география и икономика ищецът-касационен- жалбоподател допуснал нарушенията визирани в заповедта за уволнение: разменил местата на квесторите по залите и коридора и с това нарушил заповедта на началника на Регионалния инспекторат по образование и заповедта утвърждаваща квесторите към 23.05.2008т ,според която В. А. Й. по музика и руски език и М. И. Й. по английски език трябвало да бъдат в кабинета по химия. Вместо това той издал нова заповед № 450/03.06.2008г и В. Й. бил поставен в коридора пред кабинета по физика,а М. Й. коридора пред кабинета по химия. В същата заповед посочил като квестори К. Х. и Н. Д. по физика и в кабинета по химия- Р. Х. и А. Д.
От протокол № 2 носещ датата 03.06.2008г за проведен инструктаж подписалите се лица са били Р. и К. Х. ,Минка и В. Й. и… Н. Ф. ,която не е фигурирала в нито една заповед. Фигурирала е учителката Н. Д. ,но тя пък участвала в такъв изпит не на 3 юни 2008г,а на първи юни същата година.
Смолянският окръжен съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в т.ч. и свидетелските показания на М. Д. ,която твърдяла, че семейство Й. -двамата преподаватели,които е трябвало да бъдат в изпитната зала- били закъсняли и че това наложило смяната им с другите присъстващи на място учители. Поддържала че техническият секретар отишъл да ги търси. Показанията на разпитаната свидетелка са съпоставени с тези на техническия секретар Л. П. която категорично отрекла казаното от заместничката на директора и с останалите писмени и гласни доказателства и след това направил своите изводи. Процедирайки по този начин Смолянският окръжен съд не е процедирал в противоречие с разпоредбите на чл.273 във вр. с чл.235 ал.2 ГПК и практиката на ВКС, на ВС и на съдилищата в страната. Процедирал е законосъобразно.
От събраните по делото доказателства е било установено,че работодателят е преценил извършените нарушения- подмяната на квесторите на държавния изпит,липсата на контрол за воденето и отчитането на данните в класния дневник за 12 клас и даване повод за сигнал в Министерство на образованието за почти целогодишно отсъствие на двама ученици и повод за съмнение в обективността и законността на проведения изпит в залата с подменени квестори, отсъствието от работа при неразрешен от работодателя,отпуск ,поведението на служителя и съобразно чл.189 ал.1 ГПК е определил дисциплинарното наказание-така както е прието и с Р № 1* от 2.11.1999г по гр.д. № 219/99г на ВС, 3-то гр.отд. и с Р № 764 от 1.12.1998г по гр.д. № 1738/97г 3 Г. О.
Върховният касационен съд счита,че при постановяване на решението си Смолянския окръжен съд не е разрешил процесуално правни и материално правни въпроси в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата в страната. С неговото решение е приложен точно закона и решението на ВКС ако се допусне обжалване,не ще има никакво значение за развитие на правото.
Не са налице основанията за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 11.05.2009г по гр.д. № 124/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top