О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 07.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 856 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
О. С. чрез ст.юрисконсулт Р. Р. е обжалвала решението на Сливенския окръжен съд от 02.03.2010г по гр.д. № 689/2009г,с което е потвърдено решението на Сливенския районен съд от 02.11.2009г по гр.д. № 3795/2009г. С това решение районният съд признал за незаконно уволнението на П. И. И.,възстановил я на заеманата от преди уволнението длъжност „младши специалист” в отдел „Приходно счетоводство” на Дирекция „Местни данъци и такси” при О. С. и й присъдил направените по делото разноски в размер на 250 лева.
В изложението към касационната жалба касаторът сочи като основания за допустимост чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,тъй като съществените за делото въпроси за задължителността на подбора при прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване на щата,били разрешени от Сливенския окръжен съд в противоречие на практиката на съдилищата-т.е. на ВС и на ВКС,тъй като са посочени само техни решения: Р № 251/1994г по гр.д. № 1163/93г ВС, 3 Г. О., Р № 672 от 9 ноември 1988г по гр.д. № 548/88г ВС 3 Г. О.,, Р № 810 от 30.9.1992г по гр.д. № 1016/92г ВС, 3 Г. О. и Р № 1* от 3.05.1995г по гр.д. № 910/94г ВС, 3 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Представените с касационната жалба решения на отделните състави на Върховния съд са извеждали една последователна линия при тълкуването на правната разпоредба на чл.328 ал.1 т.2 КТ че: „При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение в щата на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ предприятието не е задължено да извърши подбор в случаите,когато дадената длъжност се изпълнява единствено от съкращавания работник”.
По настоящето дело не е било допуснато различно тълкуване,но фактическата обстановка е била различна. В случая ищцата П. И. И. е била назначена на длъжността „младши специалист” в Дирекция „Местни данъци и такси” отдел „Приходно счетоводство” на О. С. ,но след 01.07.2008г,когато влязла в сила новата структура на общинската администрация,Дирекция „Местни данъци и такси „ вече не съществувала,а на нейно място била създадена Дирекция „Бюджет и финанси”. В тази дирекция вече не съществувала длъжността „младши специалист”,но съществуващите длъжности „главен специалист”, „ главен експерт”, „главен инспектор”,”старши експерт” и „ младши инспектор”,покривали функциите които изпълнявала ищцата като „младши специалист”. При това положение Сливенският окръжен съд приел,че не съществува реално съкращаване на щата,а само промяна на наименованията на длъжностите и че за това, работодателят е бил длъжен да направи подбор по реда на чл.329 КТ. След като не е бил извършен подборът,то и уволнението е било незаконно.
За тези си изводи Сливенският окръжен съд се е позовал именно на практиката на ВС и на ВКС: Р № 829-01-3 Г. О., Р 0 2066-01 ВКС 3 Г. О., Р № 2* от 24.01.1995г по гр.д. № 909/94г 3 Г. О., Р № 3* и т.н.. Цитираните от жалбоподателя решения са също в духа на приетото от Сливенския окръжен съд-че щом няма реално съкращаване на щата и единствената длъжност може да се изпълнява и под друго наименование и от други хора,тогава работодателят е длъжен при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание-чл.328 ал.1 т.2 КТ,да приложи разпоредбата на чл.329 КТ.като не е процедирал по посочения начин,решаващият Сливенски окръжен съд е приел,че работодателят незаконно е прекратил трудовото правоотношение.
Не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1/ не е посочено решение на Пленума на ВС, Тълкувателно решение на ОСГК,или решение по чл.290 ГПК/ , нито по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд от 02.03.2010г по гр.д. № 689/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: