О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1453
София, 26.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 2814 /2008 година по описа на първо гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
П. „З” с. С.,Община Дулово е обжалвала решението на Силистренския окръжен съд от 12.03.2008г по гр.д. № 202/2007г с което е оставено в сила решението на Дуловския районен съд от 15.06.2007г по гр.д. № 50/2006г. С това решение районният съд като признал за установено по отношение на П. „З” с. С.,че Земеделската кооперация-в л. „С” с. С.,че била собственик на ресторант и сладкарница-едноетажна масивна сграда със застроена площ 490 кв.м.-ресторант и 80 кв.м. сладкарница,построена върху държавно дворно място с отстъпено право на строеж на бившето ТКЗС с. С. представляващо парцел **** от кв.13 по регулационния план на с. С. област, осъдил П. „З” да предаде владението. Със същото решение отхвърлил възражението за прихващане за направените подобрения на стойност 11 098.73 лева и за правото на задържане до изплащане на сумата и в полза на Земеделската кооперация присъдил направените по делото разноски в размер на 806.21 лева.
В изложението за допустимост към касационната жалба се поддържа,че същественият материално правен въпрос- че действителността на административните актове се има предвид в гражданско правния спор само досежно преценката им по пътя на косвения съдебен контрол за валидност или нищожност и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение-бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС- Р № 2* от 17.11.2001г по гр.д. № 720/2001г и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Освен това правилното разрешаване на въпроса би довело до правилно приложение на правната норма и би имало значение за развитие на правото-основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането не е основателно.
Силистренският окръжен съд разглеждайки и решавайки спора по същество е приел,че актът за одобряване проведения вътрешен търг на 25.10.1995г за продажба на имуществото на бившето ТКЗС,не е бил нищожен,тъй като е бил издаден от съответния орган и в кръга на неговата компетентност. Правилно е приел,че наличието или липсата и на други участници в търга и неспазената процедура да се проведе по-късно от обявения час съобразно Наредбата за търговете,са въпроси отнасящи се до законността или незаконността на административния акт,но не и до неговата валидност.
С решението на ВКС-Р № 2084/17.11.2001г V-то гр.отд. е приета валидната за всеки случай постановка,че „ Основанията за нищожност на административните актове са различни от тези за нищожност на сделките „ и че „Доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор,съдът може да го контролира ,но само косвено относно неговата нищожност и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение”.
Въззивният Силистренски окръжен съд е разрешил конкретен случай при който е било установено,че при разформироването на ТКЗС имуществото му е било разпределено по реда на чл.52 и сл. ППЗСПЗЗ и че съгласно ал.2 от същия член, лицата по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ-т.е. бившите член кооператори-са имали право да получат дял в собственост или съсобственост или в пари по решение на общото събрание на правоимащите лица.”Решение за продажба на имуществото чрез търг или по друг начин се взема от общото събрание на лицата по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ”
Различен е случая по цитираното гр.д. № 720/2001г на ВКС V-то гр.отд.,който касае приватизационни сделки,чиито режим е различен от този на разформированите ТКЗС-та и други селскостопански образования.
Не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГП. ,а така също и по чл.280 ал.1 т.3 ГП. ,тъй като правилно е приложен законът и не съществува противоречива практика на отделните състави на ВКС,която да бъде преодоляна чрез сезиране Общото събрание на гражданската колегия на ВКС за издаване на тълкувателно решение.
Искането за допускане касационно обжалване е неоснователно и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд от 12.03.2008г по гр.д. № 202/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: