О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 08.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 37/2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
И. И. Р. от гр. Р. чрез своя процесуален представител адвокат Е от гр. П. е обжалвал решението на Пловдивския апелативен съд от 16 юли 2009г по гр.д. № 295/2009г с което е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд от 27.10.2009г по гр.д. № 3314/2005г. С това решение Окръжният съд е отхвърлил исковете,предявени от И. И. Р. срещу Н. Г. Г. за присъждане на сумите 6866.68 лева-обезщетение за претърпяните неимуществени вреди от заболяванията диабет и хипертония, и 3 433.34 лева-обезщетение за заболяванията и от сключването на договор за заем на 05.08.2002г за 4 200 долара. Със същото решение съдът отхвърлил и насрещните искове на Н. Г. Г. срещу И. И. Р. в общ размер на 22 000 лева, всъщност предявени общо за 250 лева представляващи претендирано обезщетение за заболявания които получил в резултат на сключения договор за заем и обезщетение за това което ответникът бил получил при начална липса на основание.
В изложението към касационната жалба на И. И. Р. се сочи,че въпросите,които били от съществено значение по делото като:
заплахите като средство за мотивиране и въздействие върху длъжника по договор за заем представляват ли противоправно поведение или са правно допустими като нормално кредиторско поведение,
налице ли е причинно следствена връзка ,ако съществува само един фактор,годен да породи дадени заболявания,макар че принципно съществували множество фактори,
следва ли да носи отговорност кредитор,отпускащ заем при 5 % месечна лихва и след това упражнява морален и психически тормоз над длъжника с цел събиране на по-големи суми и в резултат на това длъжникът развие сериозни заболявания и
дължи ли се пред въззивната инстанция адвокатски хонорар ако процесуалният представител само потвърди изложението направено в предходна инстанция и пред въззивната не прояви активност и
въззивният съд разрешил без да спазва точно закона и за това решението на ВКС щяло да има значение за развитие на правото-основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
Съгласно новата нормативна уредба за разглеждане гражданските дела на три инстанции, Върховният касационен съд има правото да селектира касационните жалби и преди разглеждането им по същество е длъжен да се произнесе по тяхната допустимост-т.е. да провери дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общи и допълнителни основания за допускане до касационен контрол . Като общо основание за подбор, законодателят е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от съществено значение за спора,имащ значение за изхода по конкретното дело. В случая касаторът е посочил няколко въпроси,които според него били основни.,но те по същество са били част от застъпената от ищеца теза,че след сключване на договора за заем-договор сключен на 06.08.2002г по силата на който Н. Г. Г. дал в заем на И. И. Р. 4 200 щатски долари при 5 % месечна лихва и със срок за изпълнение 6 месеци,като за обезпечение на вземането си И. И. прехвърлил правото на собственост върху дворно място представляващо УПИ ХVІ-915 от кв.75 по регулационния план на гр. Р. заедно с построената върху него масивна къща върху 71 кв.м. и заедно с всички подобрения –вж.нот.акт № 119/5.08.2002г на втори нотариус при Пловдивския районен съд,
Той бил претърпял силно вълнение,което дало отражение върху здравето му. Тези договорни отношения в т.ч. и нищожната клауза за обезпечение на вземането с прикриваща сделка за продажба на недвижим имот,според ищеца-касационен жалбоподател,били обект на непозволено увреждане и за това претендирал и за претърпяни неимуществени вреди за всяко констатирано, при него, заболяване..
Тези въпроси обаче не са били от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото,защото при тях,по настоящето дело, увреждането е било въпрос на доказване. То е следвало да произлиза от деликт ,а не от договорни взаимоотношения и да има причинна връзка между увреждането и настъпилия противоправен резултат.
Точното прилагане на закона по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се различава от хипотезата на нарушение на закона по чл.281 т.3 ГПК в двете му разновидности-нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Отстраняване нарушението по чл.281 т.3 ГПК,което е допуснато при постановяване на обжалваното въззивно решение засяга съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество,а точното приложение на закона по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се отнася до изменение на задължителната практика и практика по отделени казуси с оглед на преодоляване на възприети правни разрешения по прилагането на правната уредба.
По настоящето дело исковете са останали недоказани. Като такива решаващият съд ги е отхвърлил. Не е било повратно тълкувано нито правна норма,нито някакво ново изменение на обществените отношения,които да са създавали предпоставка за ново възприемане и прилагане на правни институти. Не е имало противоречиви разрешения между отделни състави на ВКС,за да може Общото събрание на гражданската колегия по пътя на тълкуването да отстрани противоречията. Т. Е. не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,поради което искането за касационен контрол върху решението на Пловдивския апелативен съд,се оставя без уважение.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 16.07.2009г по гр.д. № 295/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: