О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
София, 24.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1767 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Адвокат П. Ж. като процесуален представител на „Е” А. гр. С. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 16 март 2009г по гр.д. № 3630/2006г с което като е отменено решението на Софийския районен съд от 26.06.2006г по гр.д. № 59000444/2005г е постановил ново решение. С него въззивният съд приел за незаконно уволнението на Л. Ф. Т.,извършено със заповед от 10.05. 2005г на председателя на Съвета на директорите, възстановил я на заеманата от преди уволнението длъжност „главен счетоводител” и й присъдил обезщетение за времето през което била без работа поради незаконното уволнение в размер на общо 3 131.85 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаване на съществения за спора материално правен въпрос-възможно ли е да се ползва платен годишен отпуск без предварително писмено разрешение,при което работодателят да не е задължен да уведомява работникът или служителя за отказа и дали начисляване на заплатата при условията за разрешен отпуск в разплащателната ведомост,замества писменото разрешение за платен отпуск за минал момент,Софийският градски съд постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС-Р № 325 от 25 юни 1998г по гр.д. № 1254/97г на ВС,3 Г. О. и Р № 127 от 05.03.2007 на ВКС 3 Г. О.
Освен това процесуалноправният въпрос за даване на показания и тяхното ценене от решаващия съд също бил разрешен в противоречие на съществуващата практика—т.е. касационният жалбоподател счита,че са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания,прие следното:
Искането е основателно.
По делото е било установено,че Л. Ф. Т. работела по безсрочен трудов договор в „ ЕСКОС”А. гр. С. като главен счетоводител от 07.01.2003г. Допълнителното й споразумение е било приложено към делото и то е от 01.10.2004г според което тя е била задължена да работи на пълно работно време от 8 часа при основно месечно трудово възнаграждение 1 050 лева.
Безспорно е било,че за времето от 02.06.2004г до 07.04.2005г тя била в отпуск по болест и че за времето от 08.04.2005г до датата на издадената заповед за уволнение-10.05.2005г тя не се е явила на работното си място. По делото е имало данни,че на 22.03.2004г Л. Ф. подала молба за платен годишен отпуск за 2004 и за 2005г,но ,както е установил и Софийският градски съд,не е имало писмено разрешение на работодателят й да го ползва.
По делото е приложена на л.28 платежна ведомост от която е било видно,че за времето от 01.04.2005г до 28.04.2005г на ищцата Ф е било начислено трудово възнаграждение,което тя получила. В този смисъл е било и заключението на вещото лице М. Н. приложено на л.71 по гр.д. № 59000444/05 СРС,което е пояснило че по първата ведомост били изчислени 15 дни като платен годишен отпуск-681.09 лева плюс 164.82 лева –обезщетение за 6 дни болничен отпуск. След това тази ведомост имала корекция.
За това,че работодателят е поискал обяснение от ищцата за неявяването й на работа,е бил разпитан като свидетел адвокат Г,на когото въззивният съд не дал вяра,защото получавал хонорари от ответника по исковете-работодателя.
При така установената фактическа обстановка Софийският градски съд е приел,че подаването молба за разрешаване на платен годишен отпуск и изготвяне на ведомост и получаване на трудовото възнаграждение като при разрешен платен отпуск,изразяват волята и на двете страни-на работникът или служителят да поиска ползването на платения си годишен отпуск и на работодателят да му разреши.
Освен това работодателят в нарушение на чл.193 ал.1 КТ не поискал обяснение от работника,чието наказание определил като най-тежкото-уволнение и всичко това мотивирало съдът да приеме,че уволнението е незаконно и да уважи исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.т.1,2 и 3 КТ.
Върховният касационен съд счита,че следва да допусне до касационно обжалване решението на Софийския градски съд на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като съществените за спора въпроси- писмената молба на работника или служителя за платен годишен отпуск и изготвената разплащателна ведомост на работодателя,заместват ли писменото съгласие на работодателя за разрешен платен годишен отпуск ,а така също и как следва да се преценяват свидетелските показания на пълномощник на работодателя за поискани обяснения от нарушилия трудовата дисциплина работник или служител-дали при условията на чл.136 ГПК /отм/ или по свободно съдийско убеждение във връзка с останалите събрани по делото,доказателства-са разрешени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата в страната.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 16.03.2009г по гр.д. № 3630/2006г в отменената част на решението на Софийския районен съд и в уважената част на исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
ЗАДЪЛЖАВА „Е” гр. С. в седмичен срок от получаване на съобщениетода внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 63.00 /шестдест и три/ лева.
НАСРОЧВА делото за 9 юни 2010 година за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: