О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1427
София, 19.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 995 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
К. „Б” гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 10.12.2008г по гр.д. № 1100/2008г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 17.09.2007г по гр.д. № 18786/2006г. С това решение съдът е осъдил К. „Б” гр. С. да опразни и предаде на „С” О. гр. С. държането на помещенията,дадени под наем изградени в поземлен имот № 665-нов или 257-стар,кв.6 /стар 4/ по плана на гр. С. м.”В” както следва : помещение № 8 от 211 кв.м. в производствено хале с пл. № 1* помещение № 10 от 94 кв.м. намиращо се в едноетажна сграда-склад за метални конструкции с пл. № 1* помещение № 11 намиращо се в двуетажна сграда с пл. № 1* помещение № 7 с площ от 344 кв.м. намиращо се в едноетажна сграда с пл. № 1*,помещение № 14 от 43.50 кв.м. намиращо се в едно-гаражни клетки и работилница с пл. № 1204етажна сграда ,помещение № 13 с площ от 54.40 кв.м. намиращо се в едноетажна сграда с пл. № 1* и помещение-съблекалня,баня и тоалетна № 12 с площ от 146 кв.м. намиращо се в едноетажна сграда с пл. № 1208.
В изложението по допустимост към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално правния въпрос-че не може да се развали наемно правоотношение с наемодател който не е собственик на отдадените под наем помещения- Софийският градски съд бил постановил решение,противоречащо на практиката на ВКС- Р № 306 от 16.07.1998г по гр.д. № 118/98г 5-членен състав. В обратен смисъл било решение № 128/17.03.1994г по гр.д. № 2092/92г на ВС V-то гр.отд..
Това обуславяло основанието за отмяна по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,а разрешаването на посочените въпроси от ВКС би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Искането не е основателно.
Спорът между страните е бил изяснен от фактическа страна: между страните „С” О. гр. С. наемодател и К. „Б”-наемател на 3.01.2005г бил сключен договор по силата на който наемодателят отдал под наем „част от своя собствен имот,находящ се на ул.”П” № 11 гр. С.,състоящ се от помещения за офис-187.50 кв.м.,складове и работни помещения в двора или общо 1 239 кв.м….” при наемна цена ежемесечно до 5-то число на текущия месец в размер на 1.5 евро на кв.м… или по 3 634.91г и 582 лева за охрана и т.н. Срокът за действие на договора е бил 12 месеца,считано от 03.01.2005г-първоначално,а след това е бил продължен до 31.12.2006г.
Наемодателят изпратил предизвестие за прекратяване на договора считано от 08.06.2006г ,а наемателят отказал освобождаване на помещенията,предмет на настоящето дело, тъй като те били „временни постройки върху терена собственост на Кооперацията.”На това основание са били предявени исковете за връщане на заетите помещения по чл.233 ал.1 ЗЗД.
От представения по делото договор за замяна на недвижими имоти от 15.10.2003г с нотариална заверка на подписите на представляващите юридическите лица, представители-кметът на Столичната община и председателя на управителния съвет на К. „Б” гр. С.,е било установено,че при извършената замяна действително Кооперацията е станала собственик на терена,но не е станала собственик на постройките. Изключението е вписано изрично в договора и не се извлича при тълкуване на правна норма. Следователно, ответната К. като наемател на помещенията е била длъжна да се съобразява с изразената воля на наемодателя за прекратяване на наемното правоотношение и за връщане на наетите вещи.
Решаващият съд е приложил точно разпоредбата на чл.233 ал.1 ГПК и разрешаването на съществения според касатора,материално правен въпрос за правата на собственост на наемодателя върху помещенията не е разрешен в противоречие на съществуващата практика на съдилищата и на ВКС. Цитираното решение № 306 от 16.07.1998г по гр.д. № 118/98г на ВКС, 5-членен състав се отнася до друга фактическа обстановка и друга хипотеза на приложимите правни норми. В това решение е ставало въпрос за действието на реституционните закони по отношение на имоти на чужди държави,на техни юридически и физически лица,каквото лице е бил легитимирания ищец Духовния орден „Успение Пресвета Богородица-Източна католическа църква „В” гр. П.. В това решение е проследено спогодбата между Н от 1955г за изплащане обезщетение на национализираните имоти и това че обезщетението е било изплатено от българската държава в периода 1957г-1964г. Освен това ставало е въпрос за заплащане на обезщетение под формата на свободен наем от „наемателя” Пловдивския университет „П” което обезщетение претендирано на основание чл.59 ЗЗД,а не по чл.233 ЗЗД.
Следователно, това решение не е в противовес на приетото от Софийския градски съд,че е без значение фактът,че ООД-то-ищец не било доказало правата си на собственик върху процесните помещения по сключения договор за наем и че то като наемодател е имало право да иска връщане на предадените помещения.
В същия смисъл е определение № 99 от 17.02.2009г по гр.д. № 43/2009г на ВКС 2 Т. О. ,Р № 535/18.06.2008г по гр.д. № 150/2008г ВКС 2 Т. О., Р от 13.07.2004г по гр.д. № 240/2003г СГС.
Следователно, обжалваното определение е постановено съобразно правилното приложение на правната норма-чл.233 ал.1 ЗЗД и съобразно практиката на ВКС и на съдилищата в страната. Не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1 нито по т.2 и т.3 ГПК. Не съществува противоречива практика в отделните състав на ВКС за да се иска преодоляването й чрез издаване тълкувателно решение от Общото събрание на гражданската колегия на ВС. Не съществува и непълнота на закона или липсата на практика по определен проблем.,което означава че не може да се допусне касационно обжалване и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 10.12.2008г по гр.д. № 1100/2008г
ОСЪЖДА К. „Б” О. гр. С. да заплати на „С” О. гр. С. направените пред ВКС разноски в размер на 50 / петдесет / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: