О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
София, 14.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 24 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1149/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Ц. В. от гр. П. е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 14 май 2009г по гр.д. № 284/2009г с което като е отменено решението на Плевенския районен съд от 20.02.2009г по гр.д. № 4315/2008г е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете й предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ: за признаване за незаконно уволнението й и за отмяна на заповед № 7 от 15.09.2008г на директора на Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Л„ гр. П. с която било прекратено трудовото й правоотношение,възникнало на основата на безсрочен трудов договор от 30.08.2001г, за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „учител по български език и литература” и за заплащане обезщетение за времето през което е била без работа поради уволнението в размер на 1055.18 лева. В полза на Професионалната гимназия са присъдени направените по делото разноски в размер на 250 лева.
Като основания за допустимост в изложението към касационната жалба се поддържат тези по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК тъй като съществените за спора въпроси-когато се извършва подбор при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ следва ли да вземат предвид не само т.н.”икономически” критерии по Колективния трудов договор,включващи само общия трудов стаж по специалността и съответния трудов стаж в учебното заведение но и да се съобразяват критериите по чл.329 КТ-квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Тези въпроси Плевенският окръжен съд бил разрешил в противоречие с практиката на ВКС- решение № 1* от 17.01.2000г по гр.д. № 829/99г 3 Г. О.,,Р № 1* от 17.06.2005г по гр.д. № 769/2003г 3 Г. О. и Р № 239 от 06.04.2004г по гр.д. № 1841/2002г 3 Г. О. и неточно бил приложил закона. Допускане касационно обжалване на решението му би имало значение и за развитие на правото- т.е. основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените в изложението на В. П. В. основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Вярно е че същественият въпрос,който е стоял в основата на разрешаване спора между работодателя и уволнената поради съкращаване на щата, учителка по български език и литература касационна жалбоподателка В. П. В., е бил въпросът за законността на извършения подбор. Този въпрос,обаче,не е бил разрешен неточно и не е било в противоречие на съществуващата съдебна практика. На първо място следва да се отбележи,че двете цитирани решения на ВКС- Р № 1* от 17.06.2005г по гр.д. № 769/2003г и Р № 1* от 17.01.2000г по гр.д. № 829/99г ВКС 3 Г. О. Д.-са постановени при редакцията на чл. 329 ал.2 и ал. 3 КТ до 16 март 2 001г, когато са били отменени-вж. Д. В.бр.25/2001г- и когато според отменените текстове, работодателят е бил длъжен да спазва определена последователност.
В конкретния случай издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е била от 15.09.2008г,а заповедта за назначаване на 7 –членната комисия,извършваща оценка на тримата преподаватели в Гимназията,по български език и литература,чиито показатели трябвало да се сравнят и въз основа на тях работодателят да прекрати трудовото правоотношение само на един,е била от 03.09.2008г. Комисията е имала за задача да разработи и критерии за оценяване на сравняваните преподаватели съобразно изискванията на Колективния трудов договор. На 05.09.2008г тя е изслушала инж. Л. Петкова-директор на Гимназията-работодател със оценка качеството на извършената работа-съобразно чл.9 ал.1 т. 4 от Колективния трудов договор на ПГХ. „Л” гр. П. и Синдикатите: КТ „П” и СБУ към КНСБ . По изработените критерии-степен на образование,вид на специалността,степен на квалификация,т.5-работа с училищна и учебна документация свързани с Годишния план и др.,трудов стаж по специалността, трудов стаж в учебното звено като учител, а при равен брой точки и здравословното състояние и социалното положение-все критерии посочени в Колективния трудов договор и разширени при оценката от Комисията-вж. Критерии на л.20,приложени по гр.д. № 4315/2008г на Плевенския районен съд. Комисията представила обобщени данни на тримата преподаватели по български език и литература.
От приложената диаграма на л.19 е било установено ,че при равни други оценки,оценката на В. П. по раздел V-Работа с училищна и учебна документация-5.1-до 5 т. и дейности свързани с Годишния план и други-5.2. до 5 т.,общ сбор от двете формирали крайната оценка-ищцата-касационен жалбоподател получила по-ниска оценка-4, както и за трудов стаж по специалността- 8 респ.3 точки. Общият сбор бил 80 при 89 за другата кандидатура Д. Б. К. и 85 за Л. Л. К. Извършеният подбор е бил доказан и със свидетелските показания на А. Т. и Я. Г. -помощник директори на Гимназията.
При изяснената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че работодателят е процедирал законосъобразно като е взел предвид както квалификацията,така и оценката за това кой работи по-добре,за да остане на длъжността,чиято бройка е била съкратена на две бройки вместо три.
Същественият за спора въпрос-дали в критериите за квалификация следва да се включва само трудовият стаж-общия и този в учебното заведение-Плевенският окръжен съд не го е решил неточно и в противоречие с практиката на ВКС. Както се посочи по-горе,освен този показател-по-малък трудов стаж, жалбоподателката е била оценявана и по още един-Работа с училищна и учебна документация-5.1-до 5 т. и дейности свързани с Годишния план и други- при които е имала по-ниски оценки. По всички останали показатели тя е била равна на другите две участнички в сравняването при подбора.
Процедирайки по посочения начин въззивният съд е разкрил точния смисъл на закона. Изяснил е установеното в Кодекса на труда правило и го е приложил на практика,като е отхвърлил исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 КТ.
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 14 май 2009г по гр.д. № 284/2009г в частта в която е отменено решението на Плевенския районен съд от 20.02.2009г по гр.д. № 4315 / 2008г и е постановено ново решение с отхвърляне на исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
ОСЪЖДА В. П. В. с ЕГН ********** от гр. П. да заплати на Професионалната гимназия по хранително вкусови технологии „Л” гр. П. направените пред ВКС разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: