О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 26.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20 януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1581 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. А. М. от гр. С. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 28.07.2009г по гр.д. № 3000/2008г в частта в която като е отменено решението на Софийския районен съд от 27.05.2007г по гр.д. № 5159/2007г в частта над уважената част на иска му с правно основание чл.150 КТ предявен срещу „К” АД в размер на 716.73 лева до 1127.45 лева е постановено ново решение. С него Софийският градски съд отхвърлил искът,предявен от С. А. М. срещу „К” АД за разликата над 716.73 лева до 1 127.45 лева,представляващи претендирано възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 11.03.2006г до 01.02.2007г и искът за присъждане лихви за забава в размер на 84.13 лева. Обжалвано е решението и в частта в който е оставено в сила решението на Софийския районен съд отхвърлящо искът,предявен на правно основание чл.215 КТ във вр. с чл.31 НСКСЧ за сумата 3 950.78 лева и е отхвърлен искът за присъждане лихви за забава върху главницата в размер на 520.61 лева.
В изложението по допустимост към касационната жалба се поддържа че при разрешаването на въпроса дължими ли са всички компоненти на дневните пари по чл.18 ал.1 НСКСЧ и към автомобилните превозвачи ,въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с практиката на Върховния административен съд и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Искането не е основателно.
Софийският градски съд е разгледал два обективно съединени иска-иск с правно основание чл.215 във вр. с чл.31 НСКСЧ предявен от С. А. М. срещу „К” АД за заплащане на сумата 3 950.78 лева представляваща неизплатени според ищеца дневни командировъчни пари за времето от 11.03.2006г до 1.02.2007г,мораторна лихва върху тях „ за същия период” в размер на 560 лева и
иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.262 КТ в размер на 1 127.45 лева- претендирано увеличено възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 11.03.2006г до 1.02.2007г и съответния иск по чл.86 ЗЗД за присъждане на лихви за забава за същия период в размер на 84.13 лева.
За установяване на фактическата обстановка по делото,въззивният съд се позовал на счетоводната експертиза,дала заключение пред Софийския районен съд. Чрез нея съдът направил съпоставка на счетоводните документи и разплащателните ведомости и стигнал да извода,че за времето през което е бил в командировка като шофьор на автобус при т.н. „двойна езда” на ищеца е била изплатено в повече 1 080.12 лева спрямо полагащите му се командировъчни. След нова проверка,при която са били премахнати дублиращите документи,е било установено отново,че ответникът не само че бил изплатил дължимите квартирни и командировъчни суми, но че ги бил изплатил в повече,като съдът е приел че това е станало и при 35 долари дневни и средното заплащане по 27.50 щатски долари на ден. Решаващият съд е взел предвид пропътуваните километри, времето на шофиране,нуждата от почивки и другите показатели,които предварително са били уговорени при формиране трудовото възнаграждение и командировъчните пари за международните шофьори ,стюардеси и пр. на надземния транспорт,така както е било посочено и в Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина-Д. В.бр.50 от 11.06.2004г- Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2007 г.) (1) Персоналът на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3.”
Съобразявайки се с конкретната фактическа обстановка по делото решаващият съд е отхвърлил първите искове и е уважил втория в размер на 716.33-искът,предявен на правно основание чл.150 във вр. с чл.262 КТ-т.е. за положен извънреден труд при който се полага увеличен размер на трудовото възнаграждение.
Следователно, Софийският градски съд е решил делото съобразно установената фактическа обстановка и с прилагане на правните норми на Кодекса на труда. В изложението не са конкретно посочени кои процесуално правни или материално правни въпроси –т.е. тези въпроси които са включени в предмета на спора,които го индивидуализират чрез основанието и петитума и които са обусловили правната воля на съда,-да са решени в противоречие с практиката на съдилищата,на ВКС или че не е бил приложен точно закона и за това с допускане до касационно обжалване,решението би имало значение за развитие на правото.
Приложено е едно решение на ВАС- Р № 811 от 25.01.2007г по адм.д. № 5513/2006г на 1.отд.,което освен че е неотносимо към настоящия случай, но е и решение по административно производство което не формира практика по гражданските дела.
Съобразно изложеното, Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК и за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 28.07.2009г по гр.д. № 3 000/2008г в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: