О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 01.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1470/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
В. И. П. от гр. В. е обжалвал решението на Врачанския окръжен съд от 29.07.2009г по гр.д. № 258/2009г с което е отменено решението на Мездренския районен съд от о 06.02.2009г по гр.д. № 4/2008г и вместо него е постановено друго решение. С него Врачанския окръжен съд отхвърлил исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ от В. И. П. срещу Д. горско стопанство гр. М. за признаване за незаконно уволнението му направено със заповед № 71 от 23.11.2007г на директора на Д. горско стопанство гр. М.,да възстановяване на заемането от преди уволнението длъжност „старши лесничей” и за присъждане обезщетение за времето през което е бил без работа поради незаконното уволнение в размер на 3 500 лева.. Със същото решение е осъдил В. И. П. да заплати на Държавното горско стопанство гр. М. направените по делото разноски в размер на 770 лева и по сметката на Мездренския районен съд-210 лева,представляващи депозит за вещо лице и държавна такса.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че постановеното решение на Врачанския окръжен съд било постановено в противоречие на практиката на ВКС, на практиката на съдилищата и че ако се допусне касационно обжалване,решението на ВКС би имало значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на въззивното решение на Врачанския окръжен съд,прие следното:
Врачанският окръжен съд с решението си от 29.07.2009г по гр.д. № 258/2009г като е отменил първоинстанционното решение на районния съд в гр. М.,е приел,че при издаването на заповедта за уволнение на инж. В. И. П. работодателят не е допуснал нарушения по чл.194 КТ и чл.195 КТ,които са императивни и за прилагането на които съдът следи служебно-вж. Р № 1* от 10.12.1999т по гр.д. № 408/99г на ВС,3 Г. О.
Въззивният съд приел,че посочените конкретно нарушения за издавани позволителни билети за сеч от старши лесничея инж. В,за превозни билети за извозване на дърва за огрев,на вършина и други дървета без издадени позволителни,за допуснато сечене на немаркирани дървета и всичко това в райони,за които документите не са били издадени-пр. на 14.8.2007г, на 15.08.2007г, на 17.08.2007г, на 21.09.2007г, на 01.10.2007г на 04.10.2007г бил издал 9 бр. превозни билети за извозване на 58 пр.куб.метра дърва за огрев и 4 пр.куб.м. вършина ,отсечени в имот с кад. № 3*,който бил ДГФ,без да имало издадено позволително за сеч. Позволителни за сеч имало издадени за съседния имот кад. № 368033.
Инж. В. П. не отчитал редовно в касата на лесничейството кочаните с превозни билети и фактури за извършените от него технически и административни услуги и в този смисъл са били конкретно посочени случаите констатирани и от специалната комисия, изпратена да извърши проверка. Рапортът,приложен към личното досие на ищеца от инж. Е данните по него,са били потвърдени и от нейните показания като свидетел,разпитана от съда.
Или, както е приел и решаващия съд заповедта за уволнение е била мотивирана: в нея са били посочени нарушителят,нарушението и кога е извършено,наказанието и законният текст въз основа на който се налага-чл.195 ал.1 КТ.
Била е доказана и т.н.”системност” на нарушенията на трудовата дисциплина-,тъй като констатираните и описани в заповедта нарушения са били повече от 10 при допустими по чл.7 ОПВТР- три или повече нарушения на трудовата дисциплина и при сравняване датите и годината на извършването им съдът е достигнал до извода,че преклузивните срокове по чл.194 ал.1 КТ са били спазени.
Работодателят е спазил и изискването на чл.193 КТ да приеме писмени обяснения. И всичко това е обусловило и налагането на най-тежкото наказание-„уволнение”.
Касационният жалбоподател не е посочил кои конкретни процесуалноправни или материалноправни въпроси решаващият съд е разрешил в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и на другите съдилища в страната. Посочените решения са съобразно точния разум на закона и описателно възпроизвеждат изискванията на закон за едно уволнение по Кодекса на труда,без да имат пряко отношение към конкретния случай. В този смисъл Р № 448 от 30.06.1998г по гр.д. № 948/97г ВС, 3 Г. О.-„Мотивиране” означава описание на конкретното тежко дисциплинарно нарушение,което обосновава дисциплинарното уволнение,както и времето,когато то е извършено”..
Р № 306 от 25.06.1998г на ВС,3 Г. О.-Липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно уволнение е самостоятелно основание за незаконност на уволнението: Р № 1* от 2002г по гр.д. № 242/2002г ВКС 3 Г. О.”Нарушенията на трудовата дисциплина с техните обективни и субективни признаци,очертават рамките на спора”, Р № 6* по гр.д. № х2477/2003г- „Недопустимо е в исковото производство при общи заповеди за дисциплинарно уволнение да се уточняват нарушенията,заради които е извършено дисциплинарното уволнение” и т.н.
Цитираните решения показват че по въпросите за дисциплинарното уволнение има богата съдебна практика и че не е необходимо ново тълкуване на правните норми-т.е. не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,защото точното приложение на закона представлява изясняване на установеното от закона правило и съответно-неговото точно приложение. Ако то неточно се прилага и по този начин създава правило, различно от установеното в закона-налице е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Конкретния случай не е такъв. Не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1 ГПК нито по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба като е представил отговор и е заел становище за недопустимост на касационното обжалване е поискал и присъждане на направените пред ВКС,разноски. Пред ВКС,обаче, не е представен списък,съгласно чл.80 ГПК и доказателства за размера на направените разходи. За това и искането се оставя без уважение.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззиивното решение на Врачанския окръжен съд от 29.07.2009г по гр.д. №х 258/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: