О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
София, 09.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 4545 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Адвокат В. П. К. служебно назначен представител на Х. Т. А. по настоящем в Затвора гр. П. е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 14 май 2008г по гр.д. № 3079/2007г с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 25.09.2007г по гр.д. №3767/2006г в уважената част на исковете,е постановил ново решение. С него Пловдивският окръжен съд отхвърлил искът, предявен от Х. Т. А. срещу М. на п. за сумата 200 лева,представляваща претендирано обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от изземване на документи в Затвора гр. П. на 28.11.2006г. В останалата част-т.е. в частта в която искът му за разликата от 200 лева до 5 000 лева, е бил отхвърлен,решението е оставено в сила и се обжалва и в тази му част.
В изложението към касационната жалба не са посочени конкретни основания за нейната допустимост,но може да се извлече от цялостния прочит твърдението,че жалбата е допустима защото в решението на Пловдивския окръжен съд е разгледан такъв материално правен въпрос,който като неправилно разрешен се отнася до неточното прилагане на закона и за развитието на правото-т.е. чл.280 ал.1 т.3 ГПКК. Има и най-общо твърдение,че е решен в противоречие на практиката на съдилищата-чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Не са налице основанията за допускане до касационно обжалване решението на Пловдивския окръжен съд нито по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,нито по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В конкретния случай е бил разрешен спор между ищеца Х. Т. А.,изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. П. и М. на п. към което е и Главната дирекция „И”. Ищецът предявил иск за заплащане обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконни според него действия на администрацията на затвора при изземването на чанта с писмени „документи” при транспортирането му от Затвора Пловдив за гр. С.,където щял да се явява по поредно дело. Това станало на 28.11.2006г. Искът бил предявен на основание чл.1 ЗОДОВ и съобразно конкретните данни по делото въззивният съд изцяло отхвърлил предявения иск. Той приел,че искът е недоказан ,макар че неправилно били задържани и върнати след три дни т.н. „писмени документи” ,но ищецът не бил доказал именно какви вреди са му били нанесени и на това основание отменил първоинстанционното решение за присъдени 200 лева като обезщетение и постановявайки ново решение,отхвърлил искът и за тази сума. За останалата-до 5000 лева искът бил отхвърлен от първоинстнационния съд и в тази част Пловдивския окръжен съд оставил в сила решението на Пловдивския районен съд.
С решението не е бил разрешен такъв съществен материално правен въпрос,че то да е в противоречие на практиката на съдилищата. В касационната жалба не е посочена такава практика. А практиката на ВКС се свежда до това,че само когато става въпрос за административна дейност по смисъла на пар.1 т.1 и т.2 от Закона за администрацията, държавата може да отговаря на основание чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Тази дейност се свежда до „административно обслужване“-т.е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги и представлява:
а/ издаване на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение;
б) издаване на индивидуални административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права или задължения;
в) извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;
г) консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице относно административноправен режим, които се дават по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен акт или с извършване на друга административна услуга;
д) експертизите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията на държавен орган или от овластена организация.
В същия закон съществува и пояснение на понятието „вътрешна административна услуга: „Вътрешна административна услуга“ е административна услуга, която един административен орган предоставя на друг при осъществяването на неговите правомощия.”
5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 13.06.2008 г.) „Организация, предоставяща обществени услуги“ е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването й, която предоставя една или повече от услугите по т. 3.
Дейността на администрацията на Затвора е свързана с изпълнение наложените от съда наказания „Л” и не се подчинява на общите правила за административна дейност. Тя се подчинява на правилата на ЗИН,но тяхното нарушаване не е въздигнато в основание за отговорност по ЗОДОВ,а ако се търси обезщетение това би могло да стане само по общия ред на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК има предвид противоречивата практика на отделните състави на ВКС, което е основание за издаване на тълкувателно решение. Конкретния случай не е такъв и за това и не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по чл.280 ал.1 т.3 ГПТ.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 14 май 2008г по гр.д. № 3079/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: