О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 09.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 3013 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280ал.1т.1 ГПК.
Николина М. Ш. и Л. К. Ш.,двете чрез своя процесуален представител адвокат Д са обжалвали решението на Софийския градски съд от 26.06.2007г по гр.д. № 1168/2005г,с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 07.01.2005г по гр.д. № 16547/2003г.
С това решение районният съд отхвърлил исковете им предявени срещу Ц. А. Г., Д. А. С. , Г. А. С. , В. Н. Е. , Л. /Лазарина/ Н. К. , Е. И. Ц. и С. Й. Ц. за признаване за установено че ищците Н. К. Ш. са възстановени собственици по ЗСПЗЗ на заснетия и отразен в границите на УПИ *за стопански двор”имот с пл. № 2* от кв.90,целият по графични данни от 1 500 кв.м. площ обозначен на скицата на вещото лице инж. В в точките А-Б-В-Г-А,ограничен със зелен контур от скица № 1 неразделна част от решението на съда,без частта от имота върху която била разположена сградата-краварник със застроена площ около 360 кв.м. и без частта от мястото,представляващо прилежаща площ около същата сграда от около 226 кв.м.,всичко около 586 кв.м.. Със същото решение са отхвърлени исковете за собственост върху площта около сградата и за предаване на владението върху имота изцяло. В полза на ответниците са присъдени съдебни и деловодни разноски.
В касационната жалба като основания за допустимост са изложени тези по чл.280 ал.1 т.1 ГПК-т.е. че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС-Р. № 1409/2000г ВКС,5-то гр.отд и ТР № 1/2001г ОСГК на ВКС
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допускане на касационно обжалване въззивното решение на Софийския градски съд,прие следното:
С исковата молба ищците Н. М. Ш. и Л. К. Ш. са предявили ревандикационните си искове по чл.108 ЗС за празно дворно място-бивша нива,находящо се в землището на село Б.,цялото от 1 500 кв.м.,”съставляващо урегулиран поземлен имот ІІ-1955 от кв.90 по плана на с. Б….. както и на тази реална част / с площ от около 360 кв.м./ от краварника,която попада в нашия имот описан по-горе”. И евентуалните си искове: ако исковете по чл.108 ЗС не бъдат уважени, „да ги осъдите да преустановят ползването на тази реална част от краварника / с площ от 360 кв.м./която попада в нашия имот УПИ *от кв.90 по плана на с. Б.,както и останалата част от имота…”.
С последваща молба от 20.06.2003г адв. Е представител на ищците е уточнил,че номерът на имота,предмет на спора е празно дворно място /бивша нива/ находящо се в землището на село Б.,целият с площ от 1 500 кв.м.,съставляващо УПИ № 2* от кв.90 по плана на гр. С. м. Бистрица”. Заявено е че” предявяваме иск за предаване на владението върху целия имот от 1 500 кв.м.,както и предявяваме иск при условията на евентуалност……ответниците да бъдат осъдени да преустановят ползването на тази реална част с площ от около 360 кв.м. от краварника,която попада в нашия имот УПИ 2582 от кв.90 по плана на село Б..”
В съдебното заседание от 18.12.2003г по гр.д. № 16547/2003г Софийският районен съд прекратил производството по евентуално предявения иск и това определение като необжалвано, е влязло в сила.
С молба от 05.07.2004г ищците чрез своя пълномощник адвокат Ц поискали изменение на исковете,като посочили,че „като се имат предвид изнесеното в обстоятелствената част на исковата молба да постановите решение с което да признаете за установено,че ответниците не са собственици на 1 / 2 ид.част от краварника,описан в протокола от 13.05.1997г… попадащ в парцел ****за стопански двор от кв.90 по пана на село Бистрица”Правният интерес обусловили от предстояща процедура по чл.34 ЗСПЗЗ и въвеждане във владение по административен ред.
По делото е приложена и втора молба от 08.07.2004г пак от адв. Ц за допускане изменение като в тази молба е конкретизирано за краварника че попадал освен в парцел ****ви –за стопански двор от кв.90,но „ респ. в имот 2582….”
Софийският районен съд в открито съдебно заседание от 07.10.2004г като изслушал отново становището на ищците и това на ответниците за исканото изменение, се произнесъл с определение с което отказал допускане изменението на исковете по чл.108 ЗС,които в едната си част бил осъдителни,а в частта за краварника-отрицателно установителни. С това определение съдът приел,че едновременно ищците променили и обстоятелствената част на исковете и техните петитуми.,а това било недопустимо..
При повторното настояване за допускане на исканото изменение, районният съд отново отказал по съображения че е недопустима подмяната предмета на делото-Р от 24.11.2004г,приложено към гр.д. № 16547/2003г.
Във въззивната жалба ищците-жалбоподатели-са направили пространно изложение на оплакванията си именно по повод на посочените определения на първонстанционния съд. Софийският градски съд не ги е обсъдил,но допуснатото нарушение не обуславя основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. На практика касационния жалбоподател обжалва определението за изменението на исковете,което съдът не е допуснал. Въззивният съд правилно не се е занимал,тъй като при наличието на иск за ревандикация, е недопустимо предявяването на отрицателен установителен иск- липсва правен интерес от търсената с него защита. По делото не е разрешен съществен процесуално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Исканото касационно обжалване не е допустимо.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 26.06.2007г по гр.д. № 1168/2005г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: