О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София,08.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1324 / 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Г. А. чрез процесуалният си представител адвокат Г от гр. В. е обжалвал решението на Варненския окръжен съд от 09.04. 2009г по гр.д. № 2074/2008г с което е отменено решението на Варненския районен съд от 09.07.2008г по гр.д. № 2074/2008г и е постановено ново решение. С него Окръжният съд отменил договора за дарение,обективиран в нот.акт № 50/94г на Варненския нотариус с което Ж. П. В. дарила сина си Т. Г. А. с 1 / 2 ид.част от дворно място,цялото от 4 080 кв.м.,находящо се в село Г. община А.,заедно с 1 / 2 ид.част от построената върху него къща и със същото решение осъдил Т. Г. А. да заплати на Ж. П. В. направените по делото разноски в размер на 296.60 лева.
В изложението по допустимост към касационната жалба, се поддържа,че при разрешаване на материално правния въпрос- следва ли да се изяснява дали надареният с недвижим имот ответник,е имал възможност- /”дали той е в състояние да даде търсената издръжка/ да дава издръжка и че липсата на възможност за даване равнозначна ли е на отказ да се даде такава- Варненският окръжен съд бил постановил решението си в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и в тази насока са посочени решенията: Р № 989от 10.05.1956 година по гр.д. № 1216/56г 4 Г. О.,
Р № 2882/80г по гр.д. № 14/80г ВС 1 Г. О. и
Р № 751/2001г по гр.д. № 132/2001г 2 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,прие следното:
Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд,е неоснователно.
Материално правният въпрос дали следва да се вземат предвид и възможностите на надарения да дава издръжка на дарителя- Варненският окръжен съд не е разрешил в противоречие на цитираните решения на ВС и на ВКС.
По делото е било изяснено,че ищцата –. П. В. е майка на ответника-бенефициент Т. Г. А. и че на 30.09.1994г тя му прехвърлила чрез дарение правото на собственост върху 1 / 2 ид.част от дворно място,цялото от 4080 кв.м. представляващо имот с пл. № 221 извън регулационния план на село Г. община А.,заедно с 1 / 2 ид.част от построената върху него къща, като си запазила правото на безвъзмездно ползване на целия имот до края на дните си. Било е прието,че надареният син въпреки тежкото здравословно състояние и напреднала възраст на майката-жена на 87 години страдаща от Паркинсон, хипотония, кокс и гоноартроза, трудно подвижна-движеща се с два бастуна,с ниски доходи-пенсия около 130 лева-въпреки че тя е молела за помощ и издръжка,той не й осигурил нито едното,нито другото. Варненският окръжен съд отчел лошите отношения-„….че отношенията не са добри и в никакъв случай не почиват на добронамереност или обич,каквито е нормално да съществуват между майка и син..”Приел,че синът-ответник се възползвал от доходите на майка си,че правел скандали и „отнемал месечната й пенсия или консумативи за нормалното й ежедневие”-дървата за зимата. Тези обстоятелства са обосновали и изводите за недаване на издръжка от която майка се е нуждаела. И решаващият съд съобразно и с приетото в Р № 989 от 10.05.1956г по по гр.д. № 1216/56гВС 4 Г. О. е приел че „Невъзможността да се даде издръжка не е въздигната от закона като основание за отменяване на извършено дарение. Но невъзможността дареният да даде издръжка на дарителя не е равнозначно на отказ да се даде такава,когато е възможно това” и с оглед на конкретните доказателства по настоящето дело-че надареният Т. Г. А. пиел,че се държал лошо и с омраза към майка си,решаващият съд приел,че той отказвал да даде издръжка на майката която го дарила с недвижимия имот и която имала нужда от издръжка и помощ на своите 87 години. Съобразно с приетата практика на ВС и на ВКС решаващият съд приел,че щом като дарителят е изпаднал в нужда и щом като е искал от дареният издръжка и помощ,а той не му ги е дал,защото не е имал по начало добро отношение към възрастната си майка, той е следвало да върне дареното.
Правният въпрос от значение за изхода на делото-дали съдът е бил длъжен да изследва и възможностите на надарения да дава издръжка на своя дарител-е решен в съответствие с установената практика на съдилищата в страната. Варненският окръжен съд е направил анализ на всички събрани по делото доказателства и след направения анализ е приел,че дареният син е отказал даване на издръжка,а не че не е бил в невъзможност да дава издръжка и помощ на своята майка.
Доколко тези изводи са били съобразени със закона и как са били направени крайните изводи, Върховният касационен съд не може да проверява в тази фаза на проверка. Той е обвързан само с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и счита,че в конкретния случай то не е налице. Основанията за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните правила или като необосновано,са въпроси които се разрешават във втората фаза ако се допусне касационно обжалване и по реда на чл.290 ГПК се постановява решение.
Конкретния случай не е такъв. Основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение е това при което правният въпрос от значение за изхода на обжалваното решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен и въззивен съд или на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК. По настоящето дело правният въпрос за възможността на надарения да дава издръжка на своя дарител не е разрешен в противоречие с постоянната практика на съдилищата и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 09.04.2009г по гр.д. № 2074/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: