О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1489
София, 30.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1298 /2009 година по описа на трето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
М. С. Г. от гр. Д. е обжалвал решението на Варненския апелативен съд от 14.04.2009г по гр.д. № 46/2009г с което е оставено в сила решението на Добричкия окръжен съд от 28.11.2008г по гр.д. № 681/2005г. С това решение първоинстанционниет съд отхвърлил исковете,предявени от М. С. Г. срещу Окръжната с. с. гр. Д. за заплащане на сумата 8 292 871.90 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от задържането му по мярка за неотклонение по сл..д. № 126/95г за времето от 04.12.1995г до 23.02.1996г,имуществени вреди и за сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че при разрешаване на съществения процесуално правен въпрос-че решаващият съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства-Варненският апелативен съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС-Р № 189 от 14.07.2005г по гр.д. № 2219/2003г ВКС 4 Г. О. и това дало отражение и при решаване на материално правния спор за връзката между задържането под стража и лошото управление от синдици на „Ю” ООД гр. Д., от което ищецът-касатор претърпял имуществените и неимуществени вреди..
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
На първо място основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не е чл.280 ал.1 т.1 ГПК,а точка 2,тъй като законът има предвид противоречие на практиката на ВКС,изразена в неговите тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската колегия, решенията на Пленума на ВС и пак тълкувателните решения и решенията на Общото събрание на гражданската колегия на ВС. Щом като е цитирано решение на състав на гражданско отделение, основанието за допустимост е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,а не по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Искането,обаче ,не е основателно.
Добричкият окръжен съд е отхвърлил исковете,предявени от М. С. Г. срещу Окръжната с. с. на правно основание чл.2 т.2 ЗОДОВ за това защото не е бил налице фактическия състав за отговорността на държавата за причинените вреди. По делото е било изяснено,че М. С. Г. е бил осъден по чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 и чл.26ал.1 НК с влязла в законна сила присъда по н.о.х.д. № 295/2007г на ДРС. Във връзка и с тези престъпления е била взета мярката за неотклонение „задържане под страж” и както правилно е приел решаващия съд щом разследването е завършила с осъдителна присъда,то и задържането е било законно. Цитираното решение на ВКС няма пряко отношение към случая по настоящето дело и за него не би могло да се отнесе твърдението,че Варненският апелативен съд при изграждане на крайните си изводи,не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и във връзка с доводите на страните.
Неговото решение е съобразено със закона-чл.2 т.2 ЗОДОВ и разпоредбите на чл.235 ГПК.
Не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1,нито по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 14.04.2009г по гр.д. № 46/2009г.
Настоящето решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: