О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1311
София, 25.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 938 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Е. Б. Г. от гр. С. е обжалвал решението на Софийския апелативен съд от 21.07.2008 г. по гр.д. № 333/2007г с което е оставане в сила решението на Софийския градски съд от 23.10.2006г по гр. д. № 310/2005г. С това решение първоинстанционният съд го е осъдил да заплати на А. Л. А. сумата 31 080 лева заедно със законната лихва считано от 17.01.2005г до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер н 2 243.21 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /вероятно се има предвид чл.280 ал.1 т.2 ГПК тъй като се сочат решения на други съдилища ,а не Тълкувателни решения или решения на Пленума на ВС и на ВКС/ и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд провери посочените основания за допустимост и прие следното:
На първо място касаторът-ответник по предявения иск с правно основание чл.243 ал.1 ЗЗД не е извел в касационната си жалба кой е материално правния въпрос или процесуално правния въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата в страната,или по кой въпрос няма съдебна практика-чл.280 ал.1 т.2 ГПК- и че е важно Върховният касационен съд да се произнесе така,че точно да приложи закона и това решение да има значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпреки това може да се изведе въпросът за приложение разпоредбата на чл.133 ГПК /отм/ отнасящ се до допустимостта на свидетелски показания при наличието на разписка- договор за сключен договор за заем за потребление над 1 000 лева.
Казусът е бил изяснен от фактическа страна:На 11.12.1994г Е. Б. Г. подписал разписка,имаща характер на частен свидетелстващ документ който важи срещу своя издател,че за времето от 01.03.1994г до 11.12.1994г бил получил левовата равностойност на 20 660 щатски долари за построяването и оборудването на автосервиз на ул.”З” № 1-т.е. на адреса на който живеел и както по делото е било изяснено – на негово собствено дворно място и че тази сума представлявала безлихвен заем, получен от А. Л. А., който заем той се задължавал да върне след 10 години-т.е. до 11.12.2004г. По делото не е имало никакви доказателства за издължаване на сумата за уговорения период от време.
Била е представена и нотариална покана за издължаване,получена на 10.01.2005г,което е означавало че от този момент,съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД,длъжникът-т.е. касаторът Е. Б. Г. е изпаднал в забава. От този момент върху главницата се дължи и законна лихва.
При тези писмени доказателства решаващият съд не е имал друга възможност освен точно да приложи разпоредбата на чл.243 ал.1 ЗЗД и да осъди длъжника-ответникът Е. Б. Г. да върне левовата равностойност на получените през 1994г 20 660 щатски долари,заедно със законните последици-лихва и разноски.
Не са разпитани свидетели и съдът не е бил длъжен да направи това, след като ответникът-касатор изрично е написал и подписал разписка в която се е задължил да върне сумата до 10.12.2004г. Решаващият съд е обсъдил и т.н. книга-сервиз-пускови разходи-вж. приложение на ксерокопията от нея на л.50-54 по гр.д. № 333/2007г на СГС и е съпоставил данните по нея и подписаната разписка. С това е изпълнил задължението си по чл.188 ал.1 ГПК /отм/ и не е имал други процесуални задължения за изясняване спора от фактическа страна.
В изложението към касационната жалба са посочени две решения за противоречива практика,които не са приложени към делото и ВКС не може да провери. Но като се има предвид че това са решения на отделни състави на Софийския градски съд и на Пловдивския апелативен съд,които са се произнесли по друга фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС счита,че не е разрешен спора по настоящето дело в противоречие на практиката по приложението на чл.243 ал.1 ЗЗД.
Решението е съобразено както с фактическата обстановка по делото,така и с разпоредбата на чл.243 ал.1 ЗЗД. Законът е приложен точно и не е необходимо и в този случай ВКС да се произнася с решение,което да има значение за правилното прилагане на ЗЗД и за развитие на правото.
Не са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 21.07.2008г по гр.д. № 333/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: