О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 01.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 5025 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Теодора Ф. представител на К. С. Р. е обжалвала решението на Пловдивския окръжен съд от 01.08.2008г по гр.д. № 1673/2008г с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 21.03-2008г по гр.д. № 664/2007г и е постановено ново решение. С него Окръжният съд отхвърлил исковете,предявени от К. С. Р. срещу Сдружение К. по к. с. „Х” със седалище и адрес за управление с. В. община М. област Пловдив за отмяна на заповедта с която му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и за обявяване на уволнението за незаконно,за заплащане на обезщетение поради незаконно недопускане да работа за времето от 21.11.2006г до действителното му недопускане и за заплащане на обезщетение за времето през което бил останал без работа поради незаконното уволнение-т.е. за 6 месечен период с начало от 08.01.2007г в размер на размера на последното получено брутно трудово възнаграждение.
Със същото решение Пловдивският окръжен съд е осъдил К. С. Р. за заплати на Сдружение „К” сумата 1 580 лева представляваща получена от него и не предадена на Сдружението наемна цена по договор за наем,сключен между С по к. с. Херос” и ЕТ „С„,заедно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на насрещната искова молба/ от справката на л.36 по гр.д. № 664/2007г на Пловдивския районен съд се установява че това е датата 03.04.2007г/ до окончателното й изплащане.
Осъдил е К. С. Р. да заплати на Сдружение „К” и сумата 1 642.60 лева, за получени от него и не възстановени служебни аванси по два РКО,заедно със законната лихва „ от датата на подаването на насрещната искова молба” до окончателното й изплащане и мораторна лихва за времето от 01.09.2004г до 01.04.2007г върху същата сума. В полза на държавата е присъдена и държавна такса.
В касационната жалба-изложение към нея-се твърди,че при разрешаване на съществените материално правни въпроси като: от кой момент възниква правото за възстановяване на работа,кога и как следва да бъде упражнено,какви са последиците от изтичането на сроковете по чл.345 ал.1 КТ в рамките на които работодателя не е осигурил обективно възможност на работника да започне изпълнени на трудовите си задължения , извършва ли работникът нарушения на трудовата дисциплина ако в рамките на срока по чл.345 ал.1 КТ не е бил възстановен реално на работа по причини у работодателя и след това не се явява на работа, как следва да се удостовери възстановяването на работа по силата на съдебно решение и върху коя от страните е доказателствената тежест при възникването на правен спор по този въпрос. Законосъобразно ли е квалифицирането на иска за вреди спрямо работник в рамките на съществуващо трудово правоотношение и обективно съединяване на този иск с исковете за незаконно уволнение по чл.344 ал.1 КТ,
Решаващият съд неточно приложил закона и ако се допуснело касационно обжалване,решението на ВКС би имало значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд провери основанията за допускане касационно обжалване въззивното решение на Пловдивския окръжен съд и прие следното:
Съгласно новият Гражданско процесуален кодекс касационното обжалване на въззивните решения не е задължително,а факултативно-т.е. допустимо е при точно определени предпоставки и на първо място-за да се избегни противоречивата практика между съдилищата в страната. В този смисъл Върховният касационен съд унифицира съдебната практика в изпълнение на конституционното си задължение да осигури точното и еднакво тълкуване и прилагане на закона от съдилищата.
Критериите по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- точното прилагане на закона и за развитие на правото- визират основно противоречивата практика на отделните състави на ВКС и допускане на касационно обжалване на конкретното въззивно решение,би било предпоставка за издаване на тълкувателно решение.
Въпросите зададени от касационният жалбоподател са били конкретно разрешени в решението на Пловдивския окръжен съд. Възстановяване на трудовото правоотношение след уважаване иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (за признаване уволнението незаконно и отмяна на заповедта, с която е наложено) не настъпва автоматично, а при наличието на няколко законоустановени предпоставки: 1. Работникът или служителят да е предявил иск за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 2. Работникът или служителят да се е явил, за да започне работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ или по-късно при наличие на уважителни причини; 3. Работникът или служителят да е бил допуснат от работодателя да изпълнява работата, на която е възстановен по силата на влязлото в сила съдебно решение.
Решаващият съд е спазил посочената последователност и е постановил решението си. Дали неговите изводи са били подкрепени от доказателствата по делото или не, това е въпрос който не се обхваща от касационното производство по допустимост,защото както се посочи по-горе касационната инстанция е инстанция по правото,а не по фактите и доказателствата.. Същественото е, че не е посочена противоречива практика на отделните състави или че липсва практика,както на ВС,така и на ВКС. Съществува практика по въпросите на приложение разпоредбата на чл.345 ал.1 КТ и тази практика не е противоречива.
Що се касае до това дали е допустимо обективното съединяване на искове по насрещната искова молба,решаващият съд правилно е приел че е допустимо. Този извод е изведен от разпоредбите на чл.126а ал.2 във вр. с чл.126а ал.1 б.”м” ГПК /отм/ по аргумент за противното-допустимо е обективно съединение на исковете в производството по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК но не в бързо, а в обикновено производство.
Следователно,при постановяване на въззивното решение Пловдивският окръжен съд е изградил крайните си изводи,позовавайки се на събраните по делото доказателства,доводите на страните и правните норми.
При липса и на противоречива практика на отделните състави на ВКС, искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение,е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 01.08.2008г по гр.д. № 1673/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: