О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1610
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1218/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
М. Б. Г. от гр. С. чрез своя процесуален представител мл.адвокат В. В. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 10.04.2009г по гр.д. № 1000/2008г , с което е отменено решението на Софийския районен съд от 11.12.2008 по гр.д. № 8144/07г и е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете,предявени на правно основание чл.30 ал.3 ЗС от М. Б. Г. срещу П. Г. Т. за заплащане на сумата 8 524.52 лева, представляваща припадащата се част от стойността на направените необходими разноски за запазването на съсобствена къща в гр. С. ул.”Борован” № 2*ъс същото решение е осъдена да заплати на П. Г. Т. и направените по делото разноски в размер на 721.00 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално правния въпрос-дължи ли съсобственика суми за заплащане на частта от направените от другия съсобственик разноски за запазване на вещта,а така също и процесуално правния въпрос-след като ответникът-сособственик на двуетажната сграда,не е направил възражение,че по приращение е собственик на 1 / 2 ид.част от нея,другият съсобственик-ищец по искът с правно основание чл.30 ал.3 ЗС,длъжен ли е да установява отново,че двамата са съсобственици- въззивният съд не приложил точно закона и че това е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд,прие следното:
Искането е основателно.
По делото е било установено,че праводателката и на двете страни М. С. /Костова/ Б. ,починала на 01.06.1987г,се легитимирала като собственик с 4 бр.нотариални актове от 1941г приложени към делото, на общо 4 744.40 кв.м. площ от дворно място в м.”Карпузица” на с. К. село-Голяма София.. С нот.акт № 155 от 2.09.1971г тя направила дарение в полза на внуците си М. П. М. баща Б по равно по 1 / 2 ид.част ,общо 1 / 2 ид.част и толкова-1 / 2 ид.част на П. Г. Т. на празни дворни места,находящи се в гр. С. кв. Красно село ул.”Борован” № 22 местността „Карпузица”,съставляващи парцел ****,от 668 кв.м. и парцел ****,целият от 575 кв.м. и двата парцела в кв.100-а по плана на гр. С. кв. Красно село –ІV.
Към датата на смъртта-01.06.1987г М. К. Б. е имала за наследници дъщерите си Р. С. Б. и Й. С. Б. ,а след 1989г,когато и тя- Й. С. , е починала ,са останали като наследници нейните дъщери М. и С. П. .
На 30.04.2008г е починала и втората дъщеря Р. С. Б. и като нейни единствен наследник въззивният съд е конституирал синът й П. Г. Т.-страна ответник и по настоящето дело.
Първоначалните съсобственици на подарените от баба им празни дворни места сключили договор- спогодба за доброволна делба и в дял на двете сестри М било поставено в общ дял празно дворно място,представляващо парцел **** от кв.100а по плана на гр. С. село-ІV,цялото от 658 кв.м.
А в дял на П. Г. Т.-празно дворно място от 575 кв.м.,представляващо парцел **** от кв.100 а по плана на същата местност на гр. С..
По делото са били представени и други нотариални актове, проследяващи промяна на съсобствеността на дворните места. . Софийският градски съд разпитал като свидетел дъщерята на ответника П,която е обяснявала какво представлявала къщата-„Къщата е с общ вход,но не съм разбрала да предстаи някакъв ремонт нито съм разбрала кой точно го извършва….. Моята баба влизаше от друго място в къщата. Зданието е вестибюларно”
При така събраните доказателства въззивният съд,действащ като втора първа инстанция е разгледал спора по същество и е отхвърлил искът,предявен срещу наследника на Р. С. Б. Г. Т.,позовавайки са на представените след съдебното заседание писмени бележки на неговия адвокат А,които не са били връчени на другата страна.
Съдът е разгледал делото като е приел,че ищцата не била доказала съсобствеността на двуетажната къща с ответника и по този начин се е поставял процесуално правния въпрос-бил ли е задължен ищеца и с други писмени доказателства в производството пред въззивния съд ,да установява съсобственост върху двуетажна къща,на която били извършени ремонтни работи за да я спасят от самосрутване,както и дали решаващият съд е можел да се позове на правоизключващи възражения, направени от едната страна в отсъствие на другата страна.Поставял се е и материално правния въпрос дали тогава, когато са извършени строително възстановителни работи на една сграда от единия собственик без съгласието на другия,се дължи обезщетение за направените разходи и в какъв размер. Отговорите на тези въпроси би довело до точно приложение на закона и това е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК
Налице са основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 10.04.2009г по гр.д. № 1000/2008г.
ЗАДЪЛЖАВА М. Б. Г. в седмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 170.65 / сто и седемдесет 0.64 / лева.
НАСРОЧВА делото за 21 април 2010г, за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: