5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
София, 05.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ:Светла Цачева
Албена Бонева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 528 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Т. С. като майка и законна представителка на малолетното си дете С. М. Л.,чрез своя процесуален представител адвокат Г. Б. е обжалвала решението на Кърджалийския окръжен съд от 30.11.2009г по гр.д.№ 302/2009г с което е потвърдено решението от 16.07.2009г по гр.д.№ 358/2008г на Кърджалийския районен съд.С това решение съдът отхвърлил исковете,предявени на правно основание чл.135 ЗЗД от малолетното дете С. М. Л. представлявана от своята майка и законна представителка А. Т. С. срещу М. Д. Л., Г. С. Г. и М. С. М. за обявявяне за недействителен спрямо ищцата договорът за продажба на недвижим имот,сключен с нот.акт № 30 том № рег.№ 899,дело № 30/2008 на нотариус К. З. с район на действие РС Кърджали,с който М. Д. Л. продал на Г. С. Г. и на М. С. М. апартамент № 5 от жилищен блок „Зорница-2 вх.А ет.2,находящ се в гр.Кърджали ул.”Осми октомври” № 10б със застроена площ 45.31 кв.м.,заедно с принадлежащите му таванско помещение № 14 избено помещение № 2 за сумата 20 000 лева.Със същото решение в полза на ответниците районният съд е присъдил съдебни и деловодни разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице касационните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК /посочена е и т.1 но след като решението за противоречива практика е на състав на ВКС,основанието е по т.2,съгласно приетото в Т.Р.№1/2009г ОСГК/,тъй като съществените за делото въпроси за това дали следва да се взема предвид знанието на третото лице с което длъжникът е договарял , за увреждането на кредитора,което би било налице при вписана забрана за разпореждане с недвижимия имот на длъжника или ако имотът е бил продаден след вдигането й,това е достатъчно да се приеме,че не е знаело за увреждането. да е налице и след вдигането на забраната, въззивният съд бил разрешил в противоречие с практиката на съдилищата- Р № 345 от 30.05.1999г по гр.д.№ 36/99г на ВС, 2 Г.О., Р № 57 от 20.03.2006г по гр.д.№ 40/2006г на В. окръжен съд и, Р № 195 от 24.06.2005г по гр.д.№ 526/2004г на В. окръжен съд и Р от 15.1`2.2007г по гр.д.№ 837/2007г на Софийския окръжен съд.
Посочено е че по материалноправния въпрос: към кой момент следва да е налице знанието за увреждане у третото лице-към момента на сключване на сделката или преди това-се налагало „единно разбиране и прилагане на закона от съдилищата” и това било основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК,прие следното:
В исковата си молба ищцата С. М. Л., представлявана от майка си А. Т. С. ,като законен представител на малолетното дете, е изложила обстоятелствата върху които са основани исковете, предявени срещу бащата на детето М. Д. Л. и останалите двама ответници:Г. С. Г. и М. С. М.-искове с правно основание чл.135 ЗЗД. В молбата е поддържано,че по гр.д.№ 652/2007г на Районен съд гр.Кърджали ответникът Л. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето С. по 50 лева месечно,считано от 04.05.2007г до навършване на пълнолетие или до друга причина,изменяваща или прекратяваща определената издръжка.Исковата молба е била подадена на 19.06.2008г.Въз основа на решението на районния съд бил издаден изпълнителен лист и на 01.02.2008г било образувано изпълнително дело.В хода на производството за обезпечение на вземането на ищцата,което по преценка на ВКС тогава е било в размер около 420 лева, ищцовата страна поискала вземането да се събере от собствения на ответника-баща-апартамент № 5 в гр.Кърджали и на 11.02.2008г била вписана забрана върху него.
Слез изпълнение на задължението,на 28.03.2008г възбраната била вдигната и още същия ден с нот.акт № 20/2008г апартаментът бил продаден на ответниците С.и.
В исковата молба е посочено,че тъй като ответниците знаели че се увреждат интересите на кредитора-т.е. на 4 годишното дете,на което бащата следвало да заплаща издръжка по 50 лева месечно до навършване на пълнолетие,а бащата на детето М. Л. се бил умишлено лишил от имуществото си-апартамент № 5, към което било насочено принудителното изпълнение на задължението за издръжка , за това налице бил правния интерес от обявяване сделката за покупко-продажбата за недействителна по отношение на ищцата С. М. Л..
Както районният съд в гр.Кърджали,така и Кърджалийския окръжен съд приели,че исковете били недоказани и за това ги отхвърлили.-т.е. спорът е бил разрешен на основата на събраните по делото доказателства и именно въз основа на тях решаващият съд счел,че щом купувачите на апартамента в деня на прехвърлянето са чули,че имало някакви проблеми с майката на детето,с която преди това ответникът Л. живял фактически на съпружески начала и от това съжителство се родило детето,това не означавало знание по смисъла на чл.135 ЗЗД, че с правното действие се уврежда кредитора-т.е.детето..
В случая поставеният въпрос-кога спрямо третите лица може да се приеме,че сделката на длъжника с тях е увреждаща за кредитора ако са научили за увреждането преди сделката или в деня на нейното сключване-не е съществен за спора.Както се посочи,въззивният съд е направил анализ на събраните по делото доказателства и е приел,че те не са знаели за евентуалното увреждащо поведение на кредитора-техен продавач.Не са имала съзнанието,че ако закупуват едно малко жилище,по този начин увреждат 4-5- годишното дете,защото баща му-продавач-редовно не плащал издръжката-в случая тя била по 50 лева месечно.В този смисъл е и Р № 345 от 30.05.1999г по гр.д.№ 36/99г ВС 2Г.О. според което:” С разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД се санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяването на това намерение, а не от факта на разпореждане с имуществото на длъжника,освен в хипотезата на чл.135 ал.2 ЗЗД,когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ , брат или сестра на длъжника…”. Вярно е че вписаната забрана има оповестително действие, но в деня на извършване на сделката,тя е била вдигната.Било е установено,че третите лица не са били в близки родствени отношения с длъжника, че въобще продавачът-длъжник на месечна издръжка по 50 лева, е имал някакви проблеми със закупуване на жилището,с отпускането на заем и за това –вписана законна ипотека до размер на 10 500 лева-все обстоятелства,които са били обявени публично.Това,обаче,не е означавало, както се посочи и по-горе, знание за умишлено намаляване имуществото на М. Л. и от там-затруднение за удовлетворяване на 4-5-годишния кредитор за едно продължително,около 13-20 годишно задължение на бащата към него за издръжка.Очевидно, и обективната предпоставка на Павловия иск – дали действително е имало увреждане -е подлежала на преценка за допустимостта на този иск.
Цитираните в изложението решения на ВС, на ВКС и на другите съдилища в страната са неотносими към конкретния случай. Тълкуванато на правната норма за момента на узнаване от третите лица за увреждането на кредитора не е неясно,защото съдебната практика е приела,че това е възможно да стане и преди сключване на увреждащата сделка.Това означава че не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззиивното решение на Кърджалийския окръжен съд от 30.11.2009г по гр.д.№ 302/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: