5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
София, 28.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ:Светла Цачева
Албена Бонева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 498/2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. С. М. , С. М. М., А. М. Х. и В. М. М.,всички чрез техния процесуален представител адвокат Й. Г. са обжалвали решението на Софийския апелативен съд от 08.07.2009г по гр.д.№ 778/2009г в частта,в която са отхвърлени исковете им за разликата над 12 000 лева до 20 000 лева за ищцата С. С. М. и на останалите ищци за разликата над 7 500 лева до 10 000 лева / в уважените части на исковете от Софийския апелативен съд 12 000 лева за С. С. и по 7 500 лева за другите ищци и в останалата част на отхвърлените искове до 20 000 лева за С. С. и до по 10 000 лева за останалите ищци,е било оставено в сила решението на Софийския градски съд от 07.11.2008г по гр.д.№ 126/2006г/Решението е обжалвано и в частта в която е оставено в сила решението на Софийския градски съд с което са били отхвърлени исковете на С. С. М. в размер на 10 000 лева,за С. М. М., А. М. Х. и В. М. М. за всеки един по 5 000 лева,представляващи претендирано от непозволеното увреждане,обезщетение,за претърпяни имуществени вреди.
В изложението към касационната жалба като основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2/ не точка 1,защото става въпрос за решения,постановени от различни състави на ВС и на ВКС/ и т.3 ГПК, касационните жалбоподатели са посочили,че съществените за делото въпроси-дали при определяне размера на претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди,се вземат предвид и изтеклите до момента на присъждането,законни лихви / в този смисъл следва да се разбира формулировката :”… дали лихвите се вземат предвид при определяне на този размер…”/,както и дали се дължи обезщетение за всички действително претърпяни вреди,”изразяващи се в загубата на една недължима,но фактически плащана издръжка”.
Под „точно прилагане на закона и за развитие на правото” в изложението са посочени съображения,за това,че след като в ЗОДОВ и по ЗЗД няма изрична правна норма,която да отчита и продължителността на съдебното производство в което е участвала страната и размера на присъденото обезщетение,а в същото време Европейския съд по правата на човека е установил нарушения на чл.13 във вр. с чл.6 от Е. конвенция за правата на човека и в този смисъл са постановени решения срещу България, ВКС следвало да се произнесе с решение по чл.290 ГПК и по тези въпроси.
Върховният касационен съд след проверка на посочените изложения за допустимост на касационното обжалване прие следното:
Искането е основателно.
На първо място следва да се подчертае,че в противоречие на Т.Р. № 3/2004г,където в т.3 е посочено, че” Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 4 ЗОДВПГ и че Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.”,Софийският апелативен съд е решил спора на основание чл.1 ЗОДОВ.А случаят е бил друг: с влязла в сила присъда по н.ох.д.№ 261/2002г на Софийския военен съд-присъда от 23.04.2004г,която е влязла в сила с решението на ВКС- Р № 929 от 31.10.2005г по н.о.х.д.№ 310/2005г , Второ наказателно отделение,длъжностните лица ст.л.т С. С. С. и с.л.т Август Ц. Стоянов,при и по повод изпълнение на възложената им от СДВР-VІ-то РПУ,работа, на 09.01.2001г в гр.София хотел „Павлово” по непредпазливост причинили смъртта на М. М. М.-наследодател на ищците по делото,поради което на основание чл.124 ал.1 НК са били осъдени на по три години лишаване от свобода и съгласно чл.66 НК с 5 годишен изпитателен срок.
Така на въпроса-на какво основание юридическото лице-възложител на работата при и по повод на която е причинено непозволено увреждане,следва да отговаря-по ЗОДОВ или по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и тогава ,когато увреждането е причинено от служители на МВР и тази тяхна дейност е била определена като „административна”,-Софийският апелативен съд е постановил решението си ,приемайки че е по чл.1 ЗОДОВ . Решавайки спора на тази плоскост, въззивният съд в съобразителната част на решението си е позволил да пресмята и размера на евентуалните лихви за забава и по този начин да определя размера на обезщетението.Вярно е,че върху определената сума като обезщетение се дължи лихва от деня на увреждането и че съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане,длъжникът се смята в забава и без покана,а съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД –длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Както и че съгласно чл. 114 ал.3 ЗЗД,вземането става изискуемо от откриването на дееца или от момента на увреждането и че от този момент длъжникът изпада в забава и ако не се издължи своевременно се присъжда лихва, която както се посочи по-горе,съгласно чл.86 ЗЗД е обезщетителна.Въпросът,който касационните жалбоподатели са поставили в изложението е този-следва ли да се взема предвид при определяне размера на обезщетението за претърпяни вреди и обезщетителната лихва за забава и който въпрос Софийският апелативен съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС- Р № 185/2.11.1998г по н.о.х.д.№ 148/97г и Р № 271/92г по н.ох.х.д.№ 221/92г ВС, 3 Н.О.-т.е. „лихвите като обезщетение за неизпълнено в срок парично задължение,не се вземат предвид при определяне размера на задължението”.
По втория въпрос- дали се дължи обезщетение и за пропусната от наследодателя издръжка на вече пълнолетните му деца-искането следва да се остави без уважение.Както е било изяснено по делото децата на М. М. М. са били пълнолетни/ на 22,23 и 26 години/ и съгласно чл. 82 ал.1 СК /отм/ „Родители дължат издръжка на своите непълнолетни деца,независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”,като по-нататък са посочени изключенията-т.е. да се дължи издръжка до 20 навършени години или най-много до 25,но тези изключения е следвало да се докажат.В случая претенциите са били отхвърлени като недаказани и този въпрос не е от съществено значение за делото.
2.Постъпила е касационна жалба и от ответника С. дирекция на вътрешните работи срещу решението на Софийския апелативен съд в частта в която исковете са били уважени.Най-общо се поддържа,че размерът на обезщетенията бил висок.
Върховният касационен съд счита,че следва да допусне касационно обжалване на решението на въззивната инстанция на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК както в уважената част на исковете,така и в отхвърлената част,защото поставените по-горе въпроси имат еднакво значение и за двете части на исковете,предявени от ищците,за претърпяни от смъртта на техния наследодател, неимуществени вреди и с решението си да отговори на въпроса: следва ли в размера на обезщетението за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди да се включва и размера на лихвите за забава по чл.86 ЗЗД,..
За това и на основание гореизложеното и чл.280 ал.1 т.2 ГПК Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 08.07.2009г по гр.д.№ 778/2009г в частта в която са били уважени и отхвърлени исковете за претърпяни от смъртта на М. М. М.,неимуществени вреди
ОСТАВЯ без уважение искането на иищците,представлявани от адвокат Й. Г. за допускане касационно обжалване в отхвърлената част на исковете за претърпяни от непозвнолено увреждане имуществени вреди,
Насрочва делото в открито съдебно заседание за 11 ноември 2010г,9 часа,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: