3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………………
София, ……………………………2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ:Светла Цачева
Албена Бонева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 463 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С. В. И. чрез своя процесуален представител адвокат В. Д. Вангелов,е обжалвал решението на Софийския градски съд от 11.12.2009г по гр.д.№ 2499/2008г с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 23.04.2008г по гр.д.№ 12346/2007г.С това решение районният съд отхвърлил исковете,предявени от С. В. И. срещу И. по физиология на растенията „М.Попов” при Б. гр.София за признаване за незаконно уволнението му,извършено със заповед № 151 от 23.03.2007г на директора на И. по физиология на растенията и неговата отмяна,за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „научен сътрудник-І-ва степен,д-р секция „Регулиране на растежа и развитието на растенията”,за присъждане на обезщетение за времето през което бил останал без работа поради уволнението в размер на 2 520 лева и за сумата 444.92 лева-удържана на отпаднало основание.Със същото решение С. В. И. е бил осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 340 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като в противоречие на практиката на ВКС и на другите съдилища в страната- Р № 325 от 26.03.2008г по гр.д.№ 639/2005г на 5 Г.О., Р № 123 от 10.02.2000г по гр.д.№ 770/99г на ВС, 3 Г.О., Р № 190 от 13.02.2001г по гр.д.№ 1205/2000г ВКС 3.Г.О., решение от 13.12.2007г по кас.гр.д.№ 107/2007г на С.- били разрешени материалноправен и процесуалноправен въпроси като: освобождаването от работа на научните сътрудници след решение на научния съвет и за доказателствената сила на частния свидетелстващ документ,за белезите на официалния документ и за разпределяне доказателствената тежест в процеса,за които са представени решения на ВКС.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационното обжалване прие следното:
Искането не е основателно.
На първо място следва да се отбележи,че касационния жалбоподател не е формулирал основните за делото въпроси, по които решаващият съд да е приел нещо обратно на практиката на ВС,на ВКС и на другите съдилища в страната.Посочил е най-общо,че ищецът-жалбоподател С. И. бил уволнен еднолично със заповед на административния ръководител-директора на И. по физиология на растенията ст.н.с. дбн Л. Попова-Стаевска,а съгласно чл.62 от Правилника за приложение на Закона за научните степени и научните звания, освобождаването от длъжност на асистентите,научните сътрудници и преподавателите,ставало от ръководителя на научната организация след решение на научния съвет.Според жалбоподателят-в случая нямало решение на научния съвет,което пък обстоятелство,решаващите съдилища-Софийския районен и Софийския градски съд ,са приели за доказано.Към гр.д.№ 12346/2007г на СРС е приложен протокол № 4 от 20.03.2007г за проведено заседание на Научния съвет на И. по физиология на растенията „А. М.Попов” и в него е било отбелязано,че от присъстващите общо 16 членове, 13 са били за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, имало един глас „против” и 2 невалидни бюлетини.
По процесуалноправният въпрос-дали това е бил частен свидетелстващ документ-Софийският градски съд се е спрял и във връзка и с останалите доказателства по делото е направил преценка на поведението на ищеца-жалбоподател и неговото отношение към извършеното-в смисъл че”…. Н. се прави по всяко време от денонощието……Вие искате да работим от 8.30 часа с обедна почивка.Явно имаме различни разбирания по въпроса.Под достойнството ми е да обяснявам къде съм бил на еди кога си,работното ми време е добре известно-дано всички хора в И. имат такова работно време..” И в този смисъл е приел,че като частен свидетелстващ документ,който изнася неизгодни за лицето факти и обстоятелства,в тази част този протокол се е ползвал с доказателствена сила./между впрочем и във всички останали части,като свидетелстващ официален документ./Въззивният съд е обсъдил и другите частни свидетелстващи документи, за да се приеме,,че от тях не е можело да се черпи признание за извършено от И. нарушение за насилствено проникване в сградата на И. след работно време,което по своята същност представлява неизпълнение на законови разпореждания на работодателя по смисъла на чл.187 т.7 КТ.Софийският градски съд е отхвърлил като доказателствено средство доклад от 20.02.2007г и констативен протокол от 19.02.2007г.И въобще не е допуснал повратно тълкуване на представените писмени доказателства и не е разместил доказателствената тежест в трудовия спор-поне в тази насока не се съдържат конкретно посочени въпроси от страна на касационния жалбоподател. За извършените нарушения на трудовата дисциплина- през месец февруари 2007г в продължение на единадесет последователни работни дни,през които С. В. И. без основателна причина ходел на работа със закъснение повече от един час,работодателят му е наложил дисциплинарно наказание по чл.190 ал.1 т.1 и т.3 КТ- за системни нарушения на трудовата дисциплина във вр. с чл.187 КТ-уволнение.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на С. В. И. от гр.София на допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 11.12.2009г по гр.д.№ 2499/2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: