О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 2 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1428 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Г. А. чрез своята процесуална представителка адвокат Г е обжалвал решението на Варненския окръжен съд от 08.6.2009г по гр.д. № 309/2009г в частта в която са оставени в сила решенията на Варненския районен съд от 17.11.2008г и от 9.01.2009г по гр.д. № 10538/2007г в частта за родителските права по отношение на малолетните деца С. и К. ,предоставени на майката Р. Д. , в частта в която бил определен режим на лични отношения на децата с бащата Д. Г. А. и в частта в която бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка за децата на тяхната майка и законна представителка Р. Д.
В изложението към касационната жалба по допустимост, жалбоподателят е посочил че при разрешаване на материалноправния въпрос за упражнението на родителските права върху майката,респ. за предоставяне ползването на семейното жилище,за определяне режим на лични отношения на бащата с децата и съответно заплащане на месечната им издръжка въззивният съд бил постановил решението си в противоречие на практиката на съдилищата-решение от 22.08.2007г по гр.д. № 2757/2007г на Варненския районен съд и решение от 20.03.1998г по гр.д. № 1/97г на Варненския районен съд.
Поддържа е че били налице и основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допускане касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
С бракоразводното решение,чиято отмяна по реда на касационното обжалване,се иска, съдът е прекратил бракът сключен между Д. Г. А. и Р. Д. К. поради дълбоко и непоправимо разстройство в отношенията им. Обявил е че вина за това имала жената,но въпреки това на нея предоставил упражняване родителските права върху малолетните деца ,заедно с произтичащите-чл.59 ал.2 СК- от това последици:
„(2) Ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.”
За крайните си изводи Варненският окръжен съд се е позовал на събраните по делото доказателства и на изяснената от него фактическа обстановка. Решаващо значение за предоставяне упражнението на родителските права върху майката е имало възрастта на децата- момченцето на 9 години,а момиченцето на 4 години. Съдът е приел,че и двамата родители имат нужните качества за да отглеждат и да възпитават децата си,но малката им възраст и биологично по-силната връзка с майката, е решила въпроса в тази посока. От там се произлезли и другите задължителни произнасяния-мерките относно упражняване на родителските права,режима за лични отношения на децата с бащата,издръжката и естествено-семейното жилище в което да живеят.
Приложените две решения на Варненския районен съд се отнасят до друга фактическа обстановка и не сочат на противоречива практика при разрешаването на спорните материалноправни въпроси.
Варненският окръжен съд е приложил точно закона. Практиката в тази насока е многобройна и неговото решение е съобразено с нея. Не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.2 нито по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 08.06.2009г по гр.д. № 309/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: