Определение №599 от по гр. дело №1845/1845 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 599
 
София, 03.06.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година, в състав:
 
 
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
    ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
     АЛБЕНА БОНЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело  №1845 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
 
Производството е по чл.288 ГПК.
„К” А. кв. Ботунец гр. С. е обжалвало решението на Софийския градски съд от 30.06.2009г по гр.д. № 322/2009г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 74 с-в от 14.08.2008г по гр.д. № 4651/28г. С това решение районният съд уважил исковете,предявени от Г. Б. К. срещу „К” А. на правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ-за отмяна на незаконно уволнение,за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „ръководител отдел „обучение” в Център за професионално обучение и за присъждане обезщетение за времето през което е била без работа поради незаконното уволнение в размер на 9 041.28 лева,както и по чл.224 ал.1 КТ-обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 2 671.11 лева и сумата 225 лева –възнаграждение за Коледни празници,заедно със законната лихва върху всички суми и направените по делото разноски в размер на 346.23 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа че при разрешаване на материалноправния въпрос- дали ищцата Г като ръководител отдел, е попадала в ръководството на предприятието по смисъла на пар.1 т.3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда- Софийският градски съд бил разрешил в противоречие с практиката на ВКС- Р № 452 от 26.05.2000г ,3 Г. О., Р № 692 от 13.04.2006г по гр.д. № В* от 02.05.2006г 3 Г. О. и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /всъщност-т.2 /
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост,прие следното:
Действително,съгласно пояснението,дадено в пар.1 т.3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, под „ръководство на предприятието” трябва да се разбира: „ръководителят на предприятието,неговите заместници и други лица на които е възложено ръководството на трудовия процес,включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление,стопански съвет,управителен съвет,изпълнително бюро,оперативно бюро и други подобни”Съдебната практика е разширила обхвата на това понятие и към ръководството на предприятието е прибавила и други длъжностни лица от които пряко е зависело производството-примерно началник цех, началник филиал, началник лаборатория и др. Но в нито едно решение,което е посочил и касационния жалбоподател,не фигурира в списъка на ръководството на предприятието длъжността „ ръководител отдел „Обучение”,защото тази дейност не е пряко свързана с производствения процес на това предприятие. Между впрочем,по делото не е била представена длъжностната характеристика и при събраните доказателства и наличните данни,както въззивният съд,така и ВКС приемат,че ръководител отдел „Обучение в Център за професионално обучение,не е служител от ръководството на предприятието. Защото,както е посочено и в Р № 452 от 26.05.2000г на ВКС ,3 Г. О. „Националният класификатор на професиите не е единствено меродавен. Необходимо е да се прецени съдържанието на конкретната трудова функция и мястото й в йерархията на длъжностите в предприятието,независимо от наименованието й”. Подобно е становището и в Р № 721 от 02.05.2001г на ВКС, 3 Г. О.-„Дали длъжността се включва в ръководството на предприятието или не,е въпрос на преценка на конкретната трудова функция,съгласно посоченото по-горе,легално определение”
Софийският градски съд е решил спора с точно приложение на закона и същественият за спора матариалноправен въпрос за класифициране длъжността „ръководител-отдел обучение в Център за професионално обучение” като ръковоодна,не е бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС и тази на съдилищата в страната.
Не е налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 30.06.2009г по гр.д. № 322/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top