О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1055
София, 14.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 699 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Л. Б. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат А. М. е поискала да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 15.12.2008г по гр.д. № 1402/2007г с което като е отменено решението на Софийския градски съд от 19.04.2007г по гр.д. № 0462/06,е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил искът, предявен от Л. Е. Б. срещу З. М. Б. за разваляне на договор сключен на 18.12.1998г с нотариален акт № 93 том ХХХVІІІ дело № 6539/89г по силата на който бил прехвърлен апартамент № 9* ти етаж от жилищната кооперация,находяща се в гр. С. ул.”Й” № 57 срещу насрещното задължение на З. М. Б. „ да поеме гледането на майка си като полага за нея специални грижи при старост,болест и немощ”.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално оправния въпрос за дължимото „гледане” въззивният съд бил постановил решението си в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и в тази насока са представени няколко решения: Р № 1* от 23.11.1993г по гр.д. № 655/93г на ВС, 2-ро гр.отд., решение № 1* от 20.12.1999г по гр.д. № 550/99г на ВС 2-ро гр.отд., Р № 1* от 10.05.1983г по гр.д. № 1341/83г на ВС, 2-ро гр.отд.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, прие следното:
Искането е основателно.
При споровете за разваляне на алеаторни договори,при които е било поето задължението или само за гледане,”какъвто е настоящия случай,или „ за гледане и издръжка”, в съдебната практика съществуват противоречиви решения за обема, времето и мястото на дължимите грижи и „гледане”,а така също и за съдействието което е длъжен да указва кредитора.
С решението предмет на касационното обжалване е прието,че не длъжникът,а кредиторът бил неизправна страна,защото упорито отказвал „ предложеното й от длъжницата изпълнение по договора”-т.е. дъщеря й З. М. която била приела задължението за гледане-да живее постоянно в Израел и да праща на майка си пари и чрез трети лица на приятелски начала или да им плаща при повод,
да осигурява „гледането” на майка си .
Разрешеният по горния начин материално правен въпрос е в противоречие с практиката на съдилищата- на ВС или на ВКС и в тази насока са и представените решения : „ Престирането от време на време на грижи и храна не означава „точно „ изпълнение на договора от страна на длъжника по смисъла на чл.79 ал.1 ЗЗД „-вж. Р № 1297/93г на ВС 2-ро гр.отд..
Върховният касационен съд приема, че е налице основанието за допускане до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приема че следва да се допусне до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд и тъй като ищцата-касаторка е освободена от заплащане на държавна такса,поради това че Софийският градски съд е признал че не разполага със средства за това, не ще изисква документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС,дължима за касационното производство
Върховният касационен съд за това и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 15.12.2008г по гр.д. № 1402/2007г
НАСРОЧВА делото за 03 февруари 2010г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: