О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 11.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1721 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
В изложението към касационната жалба на „С” Е. гр. С. са изложени твърдения,че при разрешаването на основния за спора въпрос-дължи ли се в пълен размер уговорената с договора за повишаване на квалификация по чл.234 ал.2 КТ, неустойка от неизправния работник или служител дори и тогава,когато е изпълнил една част от договорното си задължение да работи при работодателя си и може ли съдът без направено възражение за прекомерност на уговорената неустойка да я намали,респ.да отхвърли иска за присъждането й- Старозагорският окръжен съд,постановявайки решението си от 08.06.2009г по гр.д. № 184/2009г, неправилно приложил закона,което било и в противоречие на практиката на съдилищата.: Р № 1* от 28.11.1994г по гр.д. № 195/94г ВС 5 Г. О.според което „Съществен елемент на неустойката е предварителната определеност на размера на обезщетението за предполагаемите вреди,които не е нужно да се доказват..”
Р № 125 от 11.01.1963г по гр.д. № 1580/62г ВС 1 Г. О.- „Когато вредите от неизпълнението на един договор са предварително определени от страните по договора чрез уговаряне на неустойка,изправната страна,търсеща неустойката по договора,не е длъжна да доказва действителния размер на вредите,които тя е претърпяла от неизпълнението на договора”: Р № 5 от 25.01.1995г по гр.д. № 984/94г ВС 5 Г. О. според което „… С оглед на тази й същност и целево предназначение,неустойка изпълнява и превантивна функция, стимулира точното изпълнение, а така също има в известен смисъл и наказателна роля”:
Р № 526 от 24.08.1998г по гр.д. № 1087/97г ВС ,5 Г. О.-„Нормата по чл.92 ЗЗД е диспозитивна и за това страните по договора могат да определят кога и в какъв размер се дължи неустойка”
Р № 1319 от 10.07.1995г по гр.д. № 2202/94г ВС 5 Г. О.-„При сега действащата правна уредба договорната неустойка може да бъде определена свободно от страните, както в процентно съотношение,така и в твърдо число. Съдът не може да се произнася по евентуалната й превишеност спрямо размера на основното задължение,което обезпечава” и
Р № 305 от 14.05.1996г по гр.д. № 1390/95г ВС, 5 Г. О. според което „.. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди..”
Според касаторът приложението на правната норма на чл.92 ЗЗД в противоречие на практиката на ВС и на ВКС е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,за което моли ВКС да постанови определението си, допускайки касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 08.06.2009г по гр.д. № 184/2009г. С това решение е отменено решението на Старозагорския районен съд от 19.12.2008г по гр.д. № 645/2008г в частта в която искът бил уважен над 1 750 лева до 3000 лева и в тази част е постановено друго решение. С него Старозагорският окръжен съд отхвърлил искът,предявен от „М„ Е. гр. С. срещу В. Д. Д. за сумата 1 250 лева/ разликата над 1 750 лева до 3 000 лева/ и в останалата част оставил в сила първоинстанционното решение.
Касационната жалба срещу решението на Старозагорския окръжен съд е в частта, в която като е отменено решението на районния съд, е постановено ново решение с отхвърляне на иска в размер на 1 250 лева. В тази част решението било необосновано и незаконосъобразно-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПк.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост,прие следното:
По делото е било установено,че на 06.12.2005г е бил сключен трудов договор между работодател „М” Е. и В. Д. Д. за 6 месечен изпитателен срок в полза на работодателя и за изпълнение на работа като „стажант мениджър” в ресторант „Р” гр. С. от работника Д. На същата дата е бил сключен и втори договор за повишаване на квалификацията,според който работодателят се е задължил да проведе курс за повишаване на квалификацията под формата на два курса, а служителят са задължил да не прекратява трудовото правоотношение от датата на подписването на договора в продължение на 24 месеци. В т.13 изрично е посочено” В случай ,че Служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение преди изтичането на сроковете по чл.12,същият дължи на Работодателя неустойка в размер на 3 000 лева”.
С допълнително споразумение към трудовия договор по чл.119 КТ след 7 месеца, страните изменили трудовото правоотношение и приели ,че В. Д. Д., ще заеме длъжността „мениджър в ресторант „и че ще получава почасово трудово възнаграждение.
Преди да изтече срокът на договорът за повишаване на квалификацията, който бил 24 месеца считано от сключването му-т.е. от 06.12.2005г до 6.12.2007г- на 05.09.2006г В. Д. Д. изпратил предизвестие за освобождаването му от длъжност,считано от 09.10.2006г по причини” заминаване в чужбина с цел следване” и трудовото правоотношение било прекратено.
Старозагорският районен съд приел,че договорното задължение за ненапускане работното място 24 месеца след сключване на договора за повишаване на квалификация, не е било изпълнено от ответника и че той съгласно клаузата на т.13 от него,дължи неустойка в пълен размер така,както е била уговорена.
Старозагорският окръжен съд като приел,че от една страна ищецът-кредитор не е доказал провеждането на курса за повишаване квалификацията на стажант мениджъра , а от друга-че ответникът-длъжник по създаденото облигационно правоотношение частично не е изпълнил задължението си- работил 10 месеци и останали 14 месеци,при направеното възражение за прекомерност на уговорената неустойка,изчислил че се дължи само сумата 1 750 лева. За това като отменил решението на районния съд в частта над 1 750 лева до 3 000 лева постановил ново решение с отхвърляне тази част на иска.
Или,с въззивното решение е било прието,че в случая неустойката не играе наказателна роля,така както е прието в Р № 5/95г на ВС,5 Г. О.,и че след като нормата на чл.92 ЗЗД да е диспозитивна, страните са можели до уговорят предварително размерът на вредите от неизпълнението.
Върховният касационен съд приема,че не са налице противоречиви решения и че няма основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. С решението си по чл.290 ГПК, ВКС следва да отговори на поставените въпроси:Когато предварително е уговорен размерът на вредите от неизпълнението изправната страна следва ли да доказва отново размера им при предявяване на иск за присъждане на неустойката и
При договорите, сключени по реда на чл.234 КТ има ли значение срокът на изпълнението респ.неизпълнението при присъждане на неустойка при неизпълнение от работника или служителя да работят определен срок при работодателя ,но не повече от 5 години и в този случай приложима ли е разпоредбата на чл.92 ал.2 ЗЗД.
На тези въпроси въззивният съд е отговорил съобразявайки се със събраните по делото доказателства и с нормите на чл.234 КТ и чл.92 ЗЗД. Той е приел,че страните са уговорили предварително размерът на вредите.които при неизпълнение биха настъпили за работодателя- 3 000 лева,Приел е че и договорът за повишаване на квалификацията на работника или служителя, който се сключва по чл.234 КТ се подчинява на общите правила по ЗЗД и че след като има частично неизпълнение-т.е. задължението е изпълнено „отчасти”- решаващият съд може съгласно чл.92 ал.2 ЗЗД да намали размера на неустойката-така какато са приели и съставите на ВС,видно от приложените решения. Това показва,че Старозагорският окръжен съд е постановил решението си съобразявайки се с постоянната практика на съдилищата и че в случая не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 08.06.2009г по гр.д. № 184/2009г в отменената част на решението на Старозагорския районен съд и в частта в която е отхвърлен искът,предявен от „М”Е. гр. С. срещу В. Д. Д. за разликата над 1 750 лева до 3 000 лева”
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: