О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София, 22.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 91 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„П” АД гр. С. е обжалвало решението на Плевенския окръжен съд от 27.10.2009г по гр.д. № 819/2009г с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 10.07.2009г по гр.д. № 1719/2009г. С това решение съдът уважил исковете предявени от К. Ц. Д. срещу„П” АД гр. С.,като приел за незаконно уволнението му по чл.330 ал.2 т.6 КТ,отменил заповедтта за уволнение от 12.02.2009г и осъдил ответника да заплати направените по делото разноски в размер н 250 лева и в полза на държавата такса в размер на 50 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди,че при разрешаване на съществените за делото въпроси за това как трябва да се преценяват събраните по делото две групи свидетелски показания и във връзка с това дали е незаконно уволнението на ищеца К. Д. , Плевенският окръжен съд постановил решението си в противоречие на друго решение на Плевенския районен съд- Р № 1* от 09.11.2009г по гр.д. № 3821/2009г на Плевенския районен съд. Според касаторът налице е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Освен това се твърди,че имало неточно приложение на материалния закон и едно решение на ВКС би имало значение за развитие на правото-основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените две основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, прие следното:
Производството по делото е по чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Ищецът К. Ц. Д. със заповед № 28 от 12.02.2009г на изпълнителните директори на „ П. и д. на н. и газ” АД гр. С. бил освободен от длъжността „ сондьор” на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ-т.е. бил е дисциплинарно уволнен за допуснати нарушения на трудовата дисциплина: увреждане имуществото на работодателя, разпиляване на суровини и материали и опит на 29. 12. 2008г да отклони 2 туби по 20 литра нафта,собственост на дружеството.
По делото е било безспорно,че на посочената дата-29.12.2008т групата на ищецът е работила на Сонда-6- Долни Дъбник и че е напуснала работа по-рано с автомобил УАЗ с рег. № С*,в който били пет човека: в шофьорската кабина на автомобила бил свидетелят П отзад във фургона имало четирима човека: ищецът като старши сондьор или майстор, И. А. Ц. , К. И. Т. и Б. К. Д. -друг работник, наказан с „предупреждение за уволнение” /вж.заповед на л.44 /
Тази група свидетели е депозирала показания в посока пълно оневиняване на К. Ц. Д..
Втората група свидетели и това са били на първо място охранителите от т.н. „мобилна” група на „ТИМ” ЕООД: Борислав С. П. и С. Ц. М. ,а така също и П. А. Д. – директор „Дирекция” „Добив” при „П„ АД гр. С.,са установявали фактът на източване на гориво от сондата именно на този ден и от тази група и фактът на оставените между двете коли-едната УАЗ с която пътувал и ищеца и втората-чужд зелен фолсфаген транспортер на кръстовището до църквата в гр. И.. Според свидетелите двете туби с по 20 литра гориво на Акционерното дружество-горивото било оцветено в червено – били подготвени за продажба.
При преценка на доказателствата събрани по настоящето дело, Плевенският окръжен съд изградил фактическа обстановка,различна и с различно приложение на материалния закон от тази, която Плевенският районен съд по гр.д. № 3821/2009г. установил по същия случай, но за шофьора или „машиниста” на групата П. Н. П. .
По този начин същественият за настоящето дело въпрос-за това дали групата сондьори е източила гориво от служебната платформа и го е предложила за продажба на трети лица в нарушение на чл.10 от Правилника за вътрешния трудов ред на „П” АД гр. С., приложен на л.47 по гр.д. № 1719/09 на Плевенския районен съд-е бил разрешен противоречиво с оглед приложението по различен начин на разпоредбите на чл. 172 ГПК.
Това налага допускане до касационно обжалване на въззиивното решение на Плевенския окръжен съд,но не по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,защото няма данни решението на Плевенския районен съд да е влязло в сила,а така както е посочено в изложението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- че поради липса на конкретна практика едно решение по чл.290 ГПК би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Защото точното прилагане на закона е изясняване на установеното в закона правило и съответно с неточното му прилагане е създаването на правило,различно от установеното в закона.
За това с решението си ВКС следва да отговори на въпроса: при наличието на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група свидетели следва да основе крайните си изводи: на тази която,макар и да е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора ,или на втората група която може да свидетелства и за придобити по косвен път данни за релевантните за делото, факти.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 27.10.2009г по гр.д. № 819/2009г.
Задължава „П” АД гр. С. да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет / лева в седмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА делото за 14 октомври 2010 година, за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: