О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 06.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1349/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Н. Ч. от гр. П. чрез своя процесуален представител адвокат Н. А. е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 12.06.2009г по гр.д. № 1121/2009г,с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 08.07.2008г по гр.д. № 1674/2007г в частта в която били отхвърлени исковете му,предявени срещу „Д” Ад гр. П. за присъждане обезщетение за претърпяни от професионалните заболявания „епикондолит” и миотендиноза” на дясната ръка и за обезщетение за забавено плащане. Оставил е в сила и решението на районния съд от 04.03.2009г,с което била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 08.07.2008г в частта в която И. Н. Ч. бил осъден да заплати разноски. Със същото решение въззивният съд присъдил в полза на „Д” АД направените по делото разноски в размер на 640 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че материално правният въпрос-дали се прилагат разпоредбите на чл.200 КТ и в случаите при трайно намалена работоспособност на работници и служители пострадали от трудова злополука или от професионални заболявания и при ексцес , за които специализираните медицински органи- ТЕЛК са определили трайно намаление на работоспособността под 50 % и тогава,когато е имало влязло в законна сила решение за претърпяни неимуществени вреди-бил разрешен в противоречие на съществуващата практика на ВКС-Р № 141 от 29.04.2009г по гр.д. № 347/2008г 2 Г. О. и Р № 1* от 09.10.2008г по гр.д. № 1862/2008г 4 Г. О.,както и че решението на ВКС би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото- основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост по чл.280 ГПК,прие следното:
Искането за допускане касационно обжалване на въззиивното решение на Пловдивския окръжен съд е основателно.
С решението си въззивният съд е приел,че ищецът-касационен жалбоподател не може да получи обезщетение на основание чл.200 КТ,тъй като имал намалена работоспособност в размер под 50 %-Чл. 200. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 52 от 2004 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.” И че фактът на констатиране намалената работоспособност след като бил преди 01.08.2004г,но искът е бил предявен след това-на 27.04.2007г имал т.н.”правопрекратяващ факт-изменението на материалния закон-на чл.200 КТ” и за това в конкретния случай обезщетение не се присъждало- ищецът-касатор според ТЕЛК имал 20 % намалена работоспособност за уларен епикондолит на дясната ръка в съчетание с миотендиноза на флексорните и екстензорните мускулни групи на предмишницата.
Върховният касационен съд,обаче,с решение № 141 от 29.04.2009г по гр.д. № 347/2008г 2 Г. О. приел друго-че и в тези случаи работодателят е длъжен да обезщети пострадалия трайно работник или служител. В решението си той е посочил: „В хипотезата на трайна неработоспособност под 50 % което също е увреждане на здравето пострадалия работник или служител / а не само тези над 50%/ е приложима защитата по КТ. Да се приеме обратното,означава да се приеме че са налице два различни реда на защита при увреждане на здравето от трудова злополука като се прилага обективната отговорност на работодателя при временна неработоспособност и трайна неработоспособност над 50 %,а при трайна неработоспособност под 50 % да се прилага гаранционно обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД,елемент от фактическия състав на която е виновното деяние на служители на работодателя”.
Налице са две противоположни решения-едното-на Пловдивския окръжен съд,което още не е влязло в сила и второто-влязло в сила решение на състав на 2-ро гр.отд. на ВКС-и това означава противоречива практика по приложението на чл.200 КТ по отношение пострадалите от трудова злополука или професионални болести работници или служители,които са получили трайно намаление на работоспособността си под 50 %..
А с решение № 1040/09.10.2008г по гр.д. № 1862/2008г ВКС ,4 Г. О. е продължена практиката да се присъждат обезщетения за ексцес и при намалена трайна работоспособност под 50 %. Следователно,налице е различно приложение на правната норма на чл.200 ал.1 КТ.
За да се преодолее противоречивата практика Върховният касационен съд в настоящия състав приема,че това обуславя основанията за касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по чл.280 ал.1 т.2 КТ. Приема,че по основния материалноправен въпрос именно за приложението на чл.200 КТ и към пострадали работници и служители с трайно намалена работоспособност под 50 % Пловдивският окръжен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и че за това касационно обжалване следва да се допусне,като в производството по чл.290 КТ се провери правилността на обжалваното решение..
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 12.06.2009г по гр.д. № 1121/2009г.
НАСРОЧВА делото за 5 май 2010г,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: