О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
София, 14.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 5 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №394/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
„А” ЕООД гр. Д. е обжалвало решението на Добричкия окръжен съд от 24.11.2008г по гр.д. № 162/2008г с което е оставено в сила решението на Добричкия районен съд от 24.04.2008г по гр.д. № 954/2007г в частта в която съдът не е присъдил равностойността на липсващите движими вещи,отдадени под наем-равностойност равна на сумата 4 692 лева приета в решението на районния съд или сумата 5 713.60 лева по исковата молба./цифри които не са уточнени в касационната жалба, но които се извличат от съдебните актове. По същия начин стои въпрос именно какво обжалва представителя на„А” ЕООД гр. Д., при положение че не е поискано увеличение на исковете за наемната цена от 6 449.03 лева на 7 229.28 лева, за изплащане на дължимата неустойка вместо за 722.93 лева искът е останал на 323.43 лева и така при минималния размер са били уважени от районния,респ. окръжния съд в гр. Д..
В изложението към касационната жалба е посочено,че са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и в тази насока са приложени решения на Добричкия окръжен съд- решение от 04.01.2008г по гр.д. № 52/2007г влязло в сила на 29.01.2008г и решение по гр.д. № 48/2007г от 02.04.2008г в сила от 29.04.2008г.
Върховният касационен съд след проверка основанията за допустимост,изложени в касационната жалба,прие следното:
От приложените решения на Добричкия окръжен съд е видно,че по аналогични случаи – щом не са били открити лицата, на които са били предадени под наем движимите вещи- телескопични подпори / хюнбеци/,решаващият съд приел,че вещите не се намират и за това присъдил тяхната равностойност. Коренно различно е решението,предмет на касационната жалба. С него Добричкият окръжен съд приел,че не е необходимо да се произнася по евентуалния иск за заплащане равностойността на вещите,за които не било установено че не съществуват. Освен това при изпълнителното производство можело да се определи тяхната равностойност-чл.521 ал.2 ГПК.
При така очерталата се фактическа обстановка Върховният касационен съд приема,че са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. С постановяване решение от ВКС би се уеднаквила практиката по този род дела.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд от24.11.2008г по гр.д. № 162/2002г в частта в която е оставил в сила решението на Добричкия районен съд от 24.04.2008г по гр.д. № 954/2007г в частта в която не се е произнесъл по евентуално предявения иск за заплащане равностойността на движимите вещи,предмет на наемния договор в размер на 5 713.50 лева.
ЗАДЪЛЖАВА „А” ЕООД гр. Д. в седмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 114.27 лева.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните за 27 януари 2 010г.,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: